Чапаев и Пустота [bg]

— Безподобно. Никога не ми е било ясно защо Бог е трябвало да се яви на хората в отвратителното тяло на човек. Според мен много по-подходяща форма би била някоя съвършена мелодия, каквато можеш да слушаш до безкрай.

— Кой сте вие? — попитах аз.

— Фамилията ми е Чапаев — отвърна непознатият.

— Нищо не ми говори.

— Точно затова я ползвам. Името ми е Василий Иванович. Предполагам, че и то нищо не ви говори.

После стана от стола и се протегна, ставите на тялото му силно изпукаха. Усетих лек мирис на скъп английски одеколон.

— Вчера — настойчиво ме загледа той — в „Музикалната кутийка“ забравихте чантата си. Ето я.

Погледнах надолу и видях до крачето на рояла черната чанта на фон Ернен.

— Благодаря ви — отвърнах. — Но как влязохте в апартамента?

— Опитах се да звънна, но изглежда звънецът не работи. А ключовете висяха на вратата. Видях, че спите и реших да почакам.

— Разбирам.

В действителност нищо не разбирах. Как ме беше намерил? При кого изобщо бе дошъл — при мен или при фон Ернен? Кой бе той и какво искаше? И защо (непоносимо ме измъчваше най-вече това), защо свиреше тази проклета фуга? Дали подозираше нещо? Между другото, завитият в палтото труп в ъгъла ме смущаваше най-малко, понеже за чекистките квартири един труп представляваше най-обикновен предмет от интериора.

Чапаев сякаш прочете мислите ми.

— Както явно се досещате — каза той, — дошъл съм не само заради чантата ви. Днес заминавам за Източния фронт, където командвам дивизия. Имам нужда от комисар. Предишният… Да речем, не оправда очакванията ми. Снощи видях вашата агитация и ми направихте доста добро впечатление. Между другото, Бабаясин също е много доволен. Искам политическата работа в поверените ми части да я провеждате вие.

После разкопча джоба на гимнастьорката си и ми подаде сгънат на четири лист хартия. Разгънах го и прочетох: