Година страшна
и отнесла тъй много
най-храбри жертви,
остави крехък спомен
в пастирска песен малка
и жална, и приятна.
В превод на монголски словосъчетанието „храбра жертва“ звучи странно. Но тук не му е мястото да задълбаваме в дадената тема. Ще посочим само, че последните три реда от стихотворението в най-пълна степен могат да бъдат отнесени към историята на Василий Чапаев.
Какво знаем за този човек днес? По всичко личи, че в народната памет образът му е придобил чисто митологични черти и в руския фолклор Чапаев е нещо като прочутият Настрадин Ходжа. Чапаев е герой на редица анекдоти, почиващи върху известния филм от трийсетте години. В него той е представен като червеноармейски кавалерийски командир, който се сражава с белите, води дълги задушевни разговори с адютанта си Петка и картечарката Анка и накрая, по време на една атака на белите, опитвайки се да преплува река Урал, се удавя. Но в живота на реалния Чапаев няма нищо подобно, а дори и да има, действителните факти са изкривени до неузнаваемост от догадки и недомлъвки.
Цялата тази бъркотия се дължи на книгата „Чапаев“, първоначално, през 1923 година, отпечатана на френски език от едно парижко издателство, а после с подозрителна привързаност преиздадена в Русия. Няма да си губим времето да доказваме нейната неавтентичност. Всеки, който пожелае, лесно може да открие в нея куп неясноти и противоречия, пък и самият й дух най-добре свидетелства, че авторът (или авторите) не са имали никакво отношение към събитията, които се опитват да опишат. Тук му е мястото да отбележим, че макар господин Фурманов3 да се е срещал с истинския Чапаев поне два пъти, той никога не би могъл да създаде подобна книга по причини, които ще станат ясни от нашето повествование. Звучи невероятно, но и до днес мнозина възприемат приписвания му текст едва ли не за документален.
Зад този, съществуващ вече повече от половин век, фалшификат ясно прозира дейността на щедро финансирани и извънредно активни сили, които са заинтересувани истината за Чапаев да бъде държана колкото може по-далеч от народите на Евразия. Но самият факт на изнамиране на настоящия ръкопис достатъчно красноречиво говори за новото съотношение на силите на континента.
И накрая. Променихме заглавието на оригиналния текст (то е „Василий Чапаев“), тъкмо за да избегнем недоразуменията заради разпространения фалшификат. Наименованието „Чапаев и Пустота“ е избрано като най-непретенциозно и сугестивно4, макар редакторът да предлагаше други два варианта: „Градината на раздвоения Петка“ и „Черното геврече“.
вернуться
1
Крайна форма на субективния идеализъм, признаваща за безспорна реалност само съзнаващия субект и обявяваща всичко останало за съществуващо само в неговото съзнание — Б. пр.
вернуться
2
Танка — (япон.) — Жанр в японската поезия, неримувано петостишие от 31 стъпки: 5+7+5+7+7 — Б. пр.
вернуться
3
Д. А. Фурманов (1891–1926) — руски съветски писател. През 1919 г. е бил комисар на командваната от В. И. Чапаев 25-та стрелкова дивизия. Автор на романите „Чапаев“, „Метеж“ и др. — Б. пр.
вернуться
4
Сугестия — внушение — Б. пр.