Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
— И смятате, че кардинал Маршано знае това…
— Да.
— Разбирате, че той е един от най-видните и влиятелни хора във Ватикана.
— Както и кардинал Парма.
Пио се вгледа в Хари, после вдигна очи към огледалото. От известно време едно зелено рено ги следваше на около осемстотин метра разстояние.
Пио отново се обърна към пътя, ускори покрай един камион с дървени трупи и отби в платното пред него.
— Знаете какво щях да си мисля на ваше място — каза той, без да откъсва очи от магистралата.
— Жив ли е брат ми? И ако да, къде се намира?
Хари погледна Пио, после извърна глава. Мисълта, че Дани все още е жив, му бе хрумнала в мига, когато осъзна, че трупът не е негов. Но не си позволи да я приеме. Просто не бе в състояние. Знаеше, че Дани е бил в автобуса. Оцелелите бяха известни. Следователно Дани не можеше да е жив. Както някога Мадлин не можеше да оцелее след толкова време под леда. И все пак тогава Хари бе останал да гледа водолазите — единайсетгодишно хлапе, отказващо да се прибере у дома, макар че зъзнеше в мокрите, замръзнали дрехи. Да, Мадлин бе долу в черната ледена вода, замръзваше като него, но беше жива, знаеше го. А всъщност бе мъртва. Както и Дани. Да мисли нещо друго бе не само заблуда, но и доброволно, унизително мъчение.
— На ваше място всеки би си помислил същото, мистър Адисън. Когато фактите се променят, естествено е да дойде надеждата. Ами ако все още е жив? И аз бих искал да знам… Каквато и да е истината, защо пък да не я потърсим?
Пио се усмихна лукаво и отново вдигна очи към огледалото.
Бяха се спуснали в низина и камионът вече изоставаше с около километър и половина. Изведнъж Пио видя как една кола го изпревари и пак мина в дясното платно.
Зеленото рено.
18
Малко след четири напуснаха магистралата и поеха сред оживеното движение по Виа Салариа към центъра на града. През цялото време Пио напрегнато дебнеше зеленото рено. Очакваше то да ги последва и бе готов да поиска помощ по радиото. Но тайнствената кола продължи по магистралата.
И все пак нейното упорито присъствие го бе изнервило, тъй че често оглеждаше улиците отзад, докато излагаше мислите си на Хари.
Смяташе за най-добре да използва намерения пистолет като повод да задържи Хари в Рим за нови разпити и заедно да посетят още веднъж жертвите от автобуса. Щяха да разпитат пострадалите дали не са забелязали въоръжен човек — въпрос, който не бе възниквал досега, тъй като нямаше причина да подозират подобно нещо, а и повечето очевидци все още бяха в шок. Естествено, имаше вероятност пистолетът да е използван срещу някой от пътниците, без останалите да чуят поради заглушителя. Това би било дързък ход, работа на професионалист. Но с малко повече сръчност можеше да бъде извършено. Привидно заспалата жертва би била открита едва след като автобусът достигне последната спирка и всички пътници се разотидат.
Под прикритието на тази версия двамата можеха внимателно да огледат всички жертви. И живите, и мъртвите. Щяха да започнат от осемте оцелели и да продължат по-нататък. Някои още лежаха в болница, други бяха изписани. Ако отец Даниъл не се окажеше сред тях — а Пио смяташе, че ще е точно така, — тогава щяха да се заемат с мъртвите под предлог, че търсят огнестрелни рани, незабелязани досега поради състоянието на труповете и малкия калибър на пистолета. Така можеха пак да прегледат най-внимателно всички останки, но вече от нов ъгъл, защото щяха да търсят определен човек — отец Даниъл. И ако след всичко това пак не откриеха тялото му, можеха с основание да подозират, че предполагаемият убиец на римския кардинал все още е сред живите.
Единствен Роскани щеше да знае истинската им цел. Нямаше да споделят с никой друг, дори и с Фарел.
— Ще бъда откровен, мистър Адисън — каза Пио, докато чакаха на един светофар. — Това е най-многото, което можем да сторим, преди Фарел да надуши. Узнае ли, веднага ще сложи край на разследването.
— Защо?
— Заради онова, което ви е казал кардинал Маршано. Ако случаят е свързан с политиката на Ватикана, Фарел незабавно ще спусне завесата. Случаят ще приключи и няма да имаме власт да продължим. Ватикана е суверенна държава, а не част от Италия. Нашата работа е да си сътрудничим със Светия престол и да помагаме както можем. Не ни ли поканят, оставаме с вързани ръце.
— И тогава?
Светна зелено, Пио превключи скоростите и продължи напред.
— Нищо. Освен ако потърсите Фарел. А той няма да ви помогне, гарантирам.
Хари забеляза, че Пио отново се озърна към огледалото. Беше го сторил няколко пъти на магистралата и досега това изглеждаше нормално. Предпазлив шофьор, и толкова. Но сега бяха в града, а Пио се озърташе вече за трети път.