Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Ненадейно пътят зави. Царевичните ниви отстъпиха и отпред изникна нова двуетажна къща. На изсъхналата трева отстрани бяха паркирани сива алфа ромео и тракторче с три колела. Опелът намали скоростта и спря. Шофьорът излезе и заобиколи колата по скърцащия чакъл. После отвори задната врата и кимна.
— Мамка му — тихичко изруга Хари.
Бавно излезе, като гледаше човека право, в ръцете и се чудеше какво да направи, ако онзи замахне. В този момент вратата на къщата се отвори. Излязоха двама души. Единият беше Фарел, а другият — Хари усети огромна вълна от облекчение — инспектор Пио. Следваха ги две момчета и един мъж. Хари въздъхна дълбоко и се озърна. Зад къщата имаше дървета, а отвъд тях прелитаха колите по магистралата. Просто бяха описали широк полукръг, за да стигнат до къщата от обратната страна.
17
— Старшият инспектор ще ви каже.
Фарел се втренчи в Хари, но само за миг. После двамата с Пио тръгнаха към паркираната кола. Едва когато инспекторът отвори багажника, Хари забеляза, че двамата са с хирургически ръкавици и Пио носи нещо в найлонова торбичка.
След като остави предмета в багажника, Пио смъкна ръкавиците и извади бележник. Попълни някаква бланка, подписа се и я подаде на Фарел, който също надраска подписа си, откъсна горния екземпляр и го прибра.
Фарел кимна на непознатия мъж от къщата, погледна Хари още веднъж и седна в опела. Двигателят изрева, колелата застъргаха по чакъла, сетне Фарел и шофьорът изчезнаха по селския път, оставяйки подир себе си облак прах.
— Grazie — каза Пио на мъжа с двете момчета.
— Prego — отвърна човекът, после подбра хлапетата и ги поведе към къщата.
Пио погледна Хари.
— Момчетата са му синове. Те го откриха.
— Кое?
— Пистолетът.
Пио отведе Хари до колата и му показа какво бе прибрал в багажника. Останки от пистолет, запечатани в прозрачна торбичка за веществени доказателства. През найлона Хари видя малък автоматичен пистолет със заглушител. Синкавият метал бе обгорен, от пластмасата по дръжката не оставаше почти нищо. Пио погледна Хари.
— Още е зареден, мистър Адисън. Сигурно е изхвръкнал при премятането на автобуса; иначе патроните щяха да избухнат и да го унищожат.
— И стигнахте до заключението, че е принадлежал на брат ми.
— До нищо не съм стигнал, мистър Адисън. Само че поклонниците в Асизи рядко носят пистолети със заглушители… За ваше сведение моделът е „Лама 15“. Малокалибрен автоматичен пистолет. — Пио затръшна багажника. — Произведен в Испания.
Пътуваха мълчаливо. През царевичните ниви. По прашния път. Алфата се клатеше и подскачаше. Отзад се вдигаше прахоляк. Когато стигнаха до шосето, Пио зави наляво към магистралата.
— Къде е партньорът ви? — опита се Хари да наруши мълчанието.
— Взе си почивен ден. Днес синът му получава първо причастие.
— Търсих ви…
— Знам. Защо?
— За онова, което се случи в погребалното бюро…
Пио не отговори. Караше мълчаливо, сякаш чакаше Хари да довърши.
— Не знаете ли?
Хари бе искрено изненадан. Досега твърдо вярваше, че Фарел знае и поне трябва да е споменал на Пио.
— Какво да знам?
— За погребалното бюро. Видях останките на брат си. Трупът не е негов.
Пио рязко врътна глава.
— Сигурен ли сте?
— Да.
Пио сви рамене.
— В бюрото са сбъркали… Случва се за съжаление. Особено пък при тези обстоя…
— Кардинал Маршано е идентифицирал същия труп в моргата — прекъсна го Хари.
— Откъде знаете?
— Той беше там и ми каза.
— Маршано е бил в погребалното бюро?
— Да.
Пио като че искрено се изненада, реакцията му бе мигновена и неподправена. Преди да се опомни, Хари обясни останалото. За трийсет секунди описа брадавицата на Дани и причините, поради които не би я премахнал. Разказа за срещата си с Маршано в погребалното бюро на Гаспари, за упоритото настояване на кардинала, че трупът е на брат му, че трябва да приеме този факт и да напусне страната, докато още може.
Пио спря на входа на магистралата, взе билет и подкара към Рим.
— Сигурен ли сте, че грешката не е ваша?
— Не е моя — твърдо отсече Хари.
— Знаете, че личните вещи бяха намерени заедно с тялото…
— У мен са. — Хари докосна сакото си. Пликът, който получи от Гаспари, още лежеше в джоба му. — Паспортът, очилата, ватиканското удостоверение… всичко това може и да е негово. Но трупът не е.