Кресчендо

C$

Изстенах и отпуснах тежко челото си на плота. Не исках да прекарам със Скот и десет минути, камо ли няколко часа.

Четирийсет минути по-късно си бях взела душ, бях облечена и бях погълнала купа овесена каша с ягоди. Някой почука на входната врата, отворих и застанах пред усмихнатото лице на Ви.

— Готова ли си за още един изпълнен със забавления ден в лятното училище? — попита тя.

Взех раницата си от закачалката в дрешника.

— Хайде просто да избутаме някак този ден, става ли?

— Опа! Някой да не ти е пишкал в гърненцето?

— Скот Парнел. И Пач.

— Явно проблемът с напикаването не е отминал с времето.

— Трябва да го разведа из града след училище.

— Самичка с момче. Какво толкова му е лошото?

— Само да беше тук снощи. Вечерята беше, меко казано, странна. Майката на Скот ни разказваше за някакви негови минали проблеми, но той я прекъсна. И не само това, ами сякаш я заплашваше. После се извини, че трябва да отиде до тоалетната, но всъщност ни подслушваше от коридора. — И накрая заговори мислено на майка си. Може би.

— Явно иска да запази личния си живот в тайна. И явно ще се наложи ние пък да предприемем нещо, за да променим това положение.

Вървях на две крачки пред Ви, но се заковах на място. Усетих пристъп на вдъхновение.

— Хрумна ми страхотна идея — казах и се обърнах. — Защо ти не разведеш Скот из града? Не, сериозно, Ви. Той адски ще ти допадне. Държи се безразсъдно, като лошо момче, което не зачита правилата. Дори ме попита дали има бира — скандално, нали? Според мен е много подходящ за теб.

— Няма как. Имам уговорка за обяд с Риксън.

Усетих неочаквано бодване в областта на сърцето.

С Пач също имахме планове да обядваме заедно днес, но се съмнявах, че ще се осъществят. Какво направих! Трябваше да му се обадя. Трябваше да намеря начин да поговоря с него. Нямаше да допусна всичко да свърши така. Беше абсурдно. Но едно тъничко омразно вътрешно гласче попита защо той не ми се беше обадил пръв. И Пач имаше не по-малко сериозен повод да помоли за извинение.

— Ще ти платя осем долара и двайсет и два цента, ако разведеш Скот из града. Това е последното ми предложение — казах.

— Изкушавам се, обаче не. И още нещо, Пач няма да остане доволен, ако двамата със Скот си прекарвате специални мигове заедно. Не ме разбирай погрешно. Пет пари не давам какво мисли Пач и ако искаш да го подлудиш, толкова по-добре. Но все пак се чувствах длъжна да повдигна въпроса.

Бях стигнала до средата на стълбите от верандата, но се подхлъзнах, когато тя спомена Пач. Поколебах се дали да не й кажа, че съм сложила точка на цялата история, но не бях готова да го изрека на глас. Усещах как телефонът, в който бях запазила снимка на Пач, пари в джоба ми. Част от мен искаше да запокити устройството между дърветата от другата страна на пътя, но друга част от мен не желаеше да го изгуби толкова бързо. Пък и ако кажех на Ви, тя неизбежно щеше да изтъкне, че скъсването ми дава право да се срещам с други момчета, а това бе погрешно заключение. Не търсех друг, Пач също. Поне така се надявах. Просто се бяхме сдърпали. Първата ни истинска кавга. Не бяхме скъсали завинаги. В пристъп на гняв и двамата бяхме казали неща, които не мислим.