Застрашеният вид
- Автор: Хапка Кэти
- Серия: Изгубени (Lost) #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Труд“
- ISBN: 978-954-528-640-7
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Застрашеният вид». Краткое содержание книги:
„ХОРА… КЪДЕ СМЕ?“
Четиридесет и осем души, оцелели от катастрофата на полет 815 на „Океаник Еърлайнс“, се събуждат на неизвестен тропически остров. Приятели, врагове, „странни птици“ — те трябва да се сплотят, да станат добър екип, за да оцелеят. Но островът няма да позволи това да се случи така лесно…
Защитничката на природата, Фейт Харингтън, е една от най-ценните фигури, която може да помогне за оцеляването. Изстрадвайки своето минало, разкъсвана между чувството за вина и ниското й самочувствие, Фейт ще трябва да се бори с реалността, заобиколена от непознати във вражеската обстановка, която предоставя островът.
Ще даде ли мистериозната обстановка възможност на Фейт да започне живота си наново? Или младата жена ще стане първата жертва на опасния остров?
Всеки сантиметър от тялото й трепереше от възбуда. Възможно ли беше тук да има живи райски папагали?
— Мисля, че това определено доказва, че сме на остров, както някой предположи снощи — каза разсеяно, докато оглеждаше още веднъж върховете на дърветата и търсеше да види птицата още веднъж. — Това е единственият начин да живее тук неоткрит толкова дълго. Мисля, че видях накъде отиде, може би трябва да побързам — ако го настигна, може да го зърна още веднъж…
— Чакай — Буун сложи ръка на рамото й тъкмо когато тя се канеше да влезе в горичката. — Не съм сигурен, че идеята е много добра.
Хърли кимна енергично.
— Мда — каза той и потрепери. — Не искаш да налетиш на нещо… нали разбираш.
— Освен това кой се интересува от някаква си тъпа птица? — добави Джордж нетърпеливо. — Точно сега трябва да мислим за много по-важни неща.
Все още зашеметена от невероятната си находка, Фейт го изгледа само втренчено. Нима Джордж не бе чул нищо от това, което бе казала? Независимо от всичките й грижи в момента нищо не можеше да се мери по важност с откритието, което току-що бе направила.
— Ти не разбираш — каза тя нетърпеливо, — всички са убедени, че този вид е изчезнал отдавна, от години. Не знаеш ли какво ще означава, ако наистина открием жив екземпляр тук? — тя търсеше думи, за да му обясни. — Това е шанс да върнем на света нещо изчезнало завинаги, нещо много ценно…
— Слез на земята — завъртя очи Джордж. — Хубавите птички са хубаво нещо. Но хората са по-важни.
— Както и да е — Буун явно губеше търпение. — Сега няма смисъл да спорите за тия неща бе, хора. Най-важното е да оцелеем, докато дойдат да ни спасят, ясно ли е? — той се усмихва извинително на Фейт: — Иначе никой няма да узнае за твоята рядка птица, — така или иначе.
Джордж гневно я гледаше и надали слушаше Буун.
— Да знаеш, че ако разните там прегръщачи на дървета не си губеха времето да спасяват всяка последна птица, гущер или бръмбар, щяха да се решат много истински проблеми по света.
— Слушайте бе, хора — прекъсна го Хърли плахо, — може би трябва да…
Но Фейт не го чу.
— Ти шегуваш ли се? — изкрещя тя, бясна от отношението на Джордж. — Че повечето от проблемите на света имат много общо с „прегръщането на дървета“. Всички сме част от тая планета, да знаеш, и…
Той не я остави да довърши:
— Да, бе, да — той шибна едно бамбуково клонче. — Един голям зелен свят, слушал съм ги тия, колкото щеш, и не им вярвам. Вие не сте ли чували израза „естествен подбор“? А? И защо трябва да губим на всички времето и парите, за да опазваме видове, които не могат да оцелеят сами!? Това е против природните закони, ако питате мен.
Фейт вдигна ръце към главата си, за да намери думи, с които да го опровергае. Беше чувала и преди тези аргументи и винаги я объркваха и вбесяваха. Възможно ли беше Джордж да вярва на това, което току-що бе казал? Можеше ли да допусне, че нещата са точно толкова прости?
„Естествен подбор, мислеше си тя и сълзите напираха да потекат от очите й. Тя се наведе и скри лицето си. Може би той мисли така и за болните хора“…
— Така или иначе, държа да заявя, че съм разочарован — Джордж сякаш не забелязваше колко разстроена беше Фейт. — Не очаквах, че си радикално зелена. Изглеждаш твърде умна за това, слънчице.
— Не съм радикална — запротестира Фейт, но гласът й беше слаб и разбра, че няма никакъв смисъл да спори повече. Джордж всъщност не знаеше нищо за нея и тя си помисли, че той и не иска да знае. — Добре, няма значение. Давайте да търсим Уолт, а?
— Това е вече друго нещо — каза Джордж с по-спокоен тон. — Хайде, оттук. Уолт! Уолт! — и той пое през гората.
Останалите мълчаливо го последваха. Фейт вървеше след тях, раздвоена между еуфорията от откритието си и вината, че толкова бързо отстъпи пред аргументите на Джордж. Толкова ли не знаеше какво се отговаря в такива случаи? Но това беше безполезно. Не умееше да отстоява позицията си в спорове. Когато беше подложена на натиск, чувствата й много бързо взимаха надмощие над разума. Тъкмо по тази причина винаги се срамуваше да влиза в открита конфронтация…
8
— А сега доктор Арельо ще отговори на някои въпроси.
— Аз имам въпрос към копелето!
Фейт трепна, защото позна грубия глас на Мо. Той подскачаше наблизо и размахваше ръце.