Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
После спряха да погледат някаква усирийска пиеса сред тумба пищящи деца и опулени възрастни. Куклите подскачаха и се кланяха, а император Крексис, с кози рога и брадичка, размахваше дълга пика и преследваше облечения в бяла мантия Усирис. Накрая заловиха Усирис и го окачиха на Дървото на Екзекуцията, а Крексис подскачаше около Дървото и мушкаше и измъчваше прикования към него Спасител, надавайки пронизителни писъци. Възбудените до полуда деца крещяха и ругаеха подрипващия император.
Кадрах смушка с лакът Саймън.
— Виждаш ли? — каза той и посочи с дебелия си пръст авансцената.
Увисналата до земята завеса се издуваше като под напора на силен вятър. Кадрах отново смушка Саймън.
— Не смяташ ли, че това е чудесно изображение на нашия Бог? — попита той, без да сваля очи от плющящото платно. На сцената Крексис танцуваше, а Усирис страдаше. — Докато човек разиграва своя спектакъл, Кукловодът остава невидим; ние не Го съзираме, а Го познаваме по действията на Неговите кукли. От време на време завесата, която Го скрива от вярващата в Него публика, помръдва. О, и ние сме признателни дори за това едва забележимо помръдване зад завесата — безкрайно признателни!
Саймън го гледаше вторачено: накрая Кадрах отмести очи от представлението и го погледна. Странна тъжна усмивка сви ъгълчетата на устните на монаха; за пръв път тя съответстваше на израза на очите му.
— Ех, момче — въздъхна той, — какво ли би могъл да проумяваш от религиозните работи все пак?
Разхождаха се още известно време и най-накрая брат Кадрах се сбогува с безкрайни благодарности за отзивчивостта на младия момък. Саймън продължи да се шляе без посока, дълго след като монахът си тръгна. Късчетата небе през тентата на навеса вече бяха потъмнели от ранния здрач, когато се сети за онова, което му бяха поръчали.
Пред щанда на един търговец на подправки откри, че кесията му е изчезнала.
Сърцето му три пъти се преобърна, докато се опитваше паникьосан да си спомни всичко. Сигурен беше, че когато спряха с Кадрах да купят кестени, я усещаше на пояса си, но не можеше да си спомни дали кесията беше с него и след това. Така или иначе, вече я нямаше заедно с неговото половин пени и двете пенита, които му бе поверила Джудит!
Напразно претърсва целия пазар, докато небето в пролуките не почерня като стар чайник. Снегът, който доскоро почти не усещаше, му се струваше ужасно студен и мокър, докато крачеше с празни ръце към замъка.
По-лош от всеки пердах, установи Саймън, като се прибра без подправки и пари, беше разочарованият поглед на добрата пълничка и побеляла от брашно Джудит. Рейчъл също прибягна до гадния номер да го удостои единствено с мъчителния за него израз на презрение заради детинската му глуповатост и обещанието, че ще му се наложи „да се съдере от работа“, докато възстанови парите. Дори Моргенес, при когото отиде с надеждата да срещне поне капка разбиране, му се стори донякъде изненадан от безотговорността му. С една дума, макар боят да му се размина, никога не се бе чувствал толкова угнетен и разочарован от самия себе си.
Съндей дойде и си отиде, мрачен, кишав ден, през който по-голямата част от персонала на Хейхолт, изглежда, прекара времето си в параклиса, молейки се за крал Джон или напъждайки Саймън. Той пък беше в онова заядливо, раздразнително и пакостливо настроение, от което обикновено излизаше след посещение при Моргенес или когато се измъкваше навън, за да се посвети на проучванията си. Докторът обаче се беше заключил с Инч и работеше върху нещо, както сам каза, голямо, опасно и леснозапалимо, поради което не се нуждаеше от Саймън, а времето беше толкова студено и мрачно, че дори лошото му настроение не успя да го принуди да скитосва навън. Вместо това прекара безкрайния следобед с Джеръмайъс, дебелия чирак на свещаря, в мятане на камъни от една куличка на стената във Вътрешния двор и в безсмислени спорове дали рибата от крепостния ров замръзва през зимата и ако не, къде се дява до настъпването на пролетта.