Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Във външния двор пасяха животни, бутаха се на студа под погледите на овчарите, които едва ли бяха в по-добро настроение. Саймън изтича покрай редиците схлупени къщурки, складове и навеси за животни, много от които бяха толкова овехтели и обрасли с изсъхнал бръшлян, че приличаха на брадавици по вътрешните стени на Великата крепост.
Слънцето проблясваше през облаците и осветяваше гравюрите, които изпълваха импозантната халцедонова фасада на вратата Нарулах. Саймън тъкмо беше спрял да тича, крачеше забързано между локвите вода, зазяпан в плетениците от изображения, представящи победата на крал Джон над Ардривис — битката, при която Набан окончателно беше паднал под владичеството на краля, — когато до слуха му достигна тропот на препускащи копита и пронизително скърцане на колела на каруца. Той вдигна ужасен поглед и видя пред себе си опулените, мътни очи на кон, който профуча през вратата Нарулах, като пръскаше кал изпод копитата си. Саймън се метна встрани от пътя и усети в лицето си вятъра от профучалия покрай него кон, помъкнал зад себе си тресящата се талига. Зърна за миг каруцаря, облечен в тъмно наметало с качулка с червена подплата. Докато каруцата профучаваше край него, мъжът го стрелна с очи — черни и блестящи като на кръвожадна акула; момчето изпита мимолетното усещане, че погледът му го изгаря. Залитна назад, улови се за каменната колона на вратата и проследи с поглед изчезващата по пътя кола. Пилците се разкудкудякаха и се разхвърчаха, с изключение на онези, които останаха да лежат премазани и окървавени в коловозите на талигата. По земята се посипаха кални пера.
— Ей, момче, нали не си ранен? — Един от стражите откопчи треперещата ръка на Саймън от гравюрите и го изправи. — Хайде, върви си по пътя тогава.
Снегът танцуваше из въздуха и полепваше по лицето му, после се стичаше разтопен. Саймън се спускаше по дългия склон към Ерчестър. Монетите подрънкваха в джоба му кротко и някак неуверено.
— Този свещеник напълно е откачил — подхвърли пазачът на другаря си. — Не е ли от хората на принц Елиас?
Саймън мина покрай три дечурлига и майка им, която се мъкнеше едва-едва по мократа пътека; децата се закискаха при вида на бледото му лице и почнаха да го сочат с пръсти.
Цялата Главна улица беше покрита с опнати между постройките съшити парчета кожа. На всяка пресечка бяха струпани огромни каменни огнища, чиито пушеци — макар не изцяло — се просмукваха през дупките в навесите. Навяваният пак през тях сняг се разтапяше, съскайки от нагорещения въздух. Докато се грееха край пламъците или се разхождаха и разговаряха, като тайничко оглеждаха изложените от двете страни на улицата стоки, жителите на Ерчестър и Хейхолт се бяха смесили с дошлите от други владения — всички обикаляха по широката централна улица, опнала се цели десет километра от вратата Нарулах чак до Площада на битките в другия край на града. Приклещен като в менгеме, Саймън усети, че доброто му настроение се завръща. Какво го интересуваше някакъв си пиян свещеник? Все пак беше пазарен ден!
Обичайната тълпа пазаруващи и кресливи търговци, опулени провинциалисти, комарджии, джебчии и музиканти днес беше набъбнала от армията на многобройните делегации, пристигнали по повод предстоящата кончина на краля. Наперените в бляскавите си одежди римъри, хернистирци и пердруинци предизвикваха у Саймън истински възторг. Той тръгна след една група набански легионери, облечени в синьо и златно, възхитен от напетата им стойка и достолепната им надменност. Приближи ги с надеждата да разгледа отблизо късите мечове в запасаните високо на кръста им ножници. И в този момент един от тях — светлоок войник с тънички черни мустачки — се обърна и го видя.
— Ей, братлета! — ухили се той и грабна за ръката един от другарите си. — Я вижте! Бас ловя, че това е един малък подъл крадец, който е хвърлил око на кесията ти, Тюрис!
Двамата заоглеждаха Саймън. Набитият брадясал Тюрис се ухили мрачно на Саймън и изръмжа:
— Само да я пипне, ще го убия!
Явно изобщо нямаше чувство за хумор. Към двамата се присъединиха още трима млади легионери, стесниха кръга около Саймън и той се почувства като хваната в капан лисица.
— Какво става тук, Гелеез? — попита един от новодошлите другаря на Тюрис. — Ху фог? Да не е краднал нещо?