Кралица на кошмара
- Автор: Блейк Кендар
- Серия: Anna #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1770-3
- Переводчик: Георги Иванов Иванов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кралица на кошмара». Краткое содержание книги:
Неговите приятели му повтарят, че Анна се е жертвала, за да може Кас да живее – не за да броди по улиците като мъртвец. Кас знае, че те са прави, но никое живо момиче не може да се сравнява с мъртвото момиче, в което той се е влюбил.
Сега той вижда Анна навсякъде – понякога в кошмарите си, понякога като видение наяве. Но нещо не е наред. Анна изглежда измъчена, смазана от тежестта на нещо невидимо за Кас. Най-накрая Кас разбира – Анна е в Ада!
Тя го е спасявала повече от веднъж, сега е време той да върне услугата.
Брадичката ѝ е прибрана толкова, че гласът ѝ звучи приглушено сякаш има жаба в гърлото.
– Момичето… – прошепвам.
Рийка ме поглежда с хитра усмивка.
– Ти си този, който отпрати Анна в рокля от кръв от този свят – казва тя. – Усетих го, когато тя мина отвъд. Сякаш буря замря над езерото.
– Тя сама си тръгна – казвам. – За да спаси живота ми. И този на Томас.
Рийка свива рамене да покаже, че това няма значение. Има кадифена торбичка, сложена върху златна чиния; тя изсипва съдържанието и го разстила по масата. Опитвам се да не гледам втренчено. Ще се преструвам, че това са рунически камъни. Но по-скоро ми приличат на малки кости, може би от птица или гущер, а може би от човешки пръсти. Тя се заглежда във фигурата, която образуват, и повдига бледите си вежди.
– Момичето не е с теб сега – казва тя и сърцето ми замира. Не знам на какво да се надявам. – Но е била. Наскоро.
До мен Томас поема бързо въздух и изправя гръб. Намества очилата си и ме сръгва с лакът, което аз приемам за окуражителен жест.
– Можеш ли да разбереш какво иска тя? – пита той, след като около минута аз седя затъпял като камък.
Рийка отмята глава.
– Как да знам аз? Да питам вятъра ли? И той няма да знае. Само един човек можем да питаме, защото само един знае. Питайте Анна в рокля от кръв, поискайте да издаде тайните си.
Свежда поглед към мен.
– Мисля, че много би казала на теб.
Трудно ми е да чувам, защото ушите ми пулсират.
– Не мога да я питам – промълвявам. – Тя не може да говори.
Съзнанието ми започва да изплува от шока; мислите ми скачат напред и се препъват една в друга.
– Казаха ми, че не може да се върне. Че няма как тя да е тук.
Рийка се обляга назад. Посочва сковано към раницата с камата.
– Покажи ми – казва тя и скръства ръце.
Томас кима, давайки ми знак, че всичко е наред. Отварям раницата и вадя камата, както е в ножницата. Слагам я на масата пред себе си. Рийка прави жест с глава и я вадя. Пламъците на свещите проблясват по острието. Когато очите ѝ се плъзгат по него, реакцията ѝ е странна, като нервен тик от емоция в крайчетата на сбръчканата ѝ уста, нещо, което прилича на отвращение. Накрая тя отмества поглед и се изплюва на пода.
– Какво знаеш за това? – пита тя.
– Знам, че е била на баща ми, преди да стане моя. Знам, че изпраща призраци убийци от другата страна, където не могат да наранят живите.
Рийка хвърля поглед към Томас с повдигната вежда. Нещо като олдскул версия на „гледай го па тоя“.
– Добро и зло. Правилно и грешно – тя клати глава, въздъхва. – Тази кама няма представа от такива понятия. Не знаеш много. Затова ще ти кажа. Мислиш си, че тази кама създава врата между този свят и следващия.
Тя вдига едната си ръка и после другата.
– Тази кама е вратата. Била е отворена много, много отдавна и оттогава се лашка на пантите си напред-назад, насам-натам.
Гледам как ръката ѝ се люшка наляво и надясно.
– Но никога не се затваря.
– Чакай малко – казвам. – Не е вярно. Призраците не могат да минат обратно през ножа.
Поглеждам Томас.
– Не работи така.
Взимам камата от масата и я прибирам обратно в раницата. Рийка се навежда и ме потупва по рамото.
– Ти откъде знаеш как работи? – казва тя. – Но, да. Не работи така.
Започвам да разбирам какво имаше предвид Томас, като каза, че тя не е баш с всичкия си.
– Нужна е силна воля – продължава тя – и дълбока връзка. Казваш, че Анна не е била отпратена от този нож. Но трябва да го е познавала, да го усеща, за да те намери.
– Беше порязана – намесва се развълнувано Томас. – След заклинанието Уил взе ножа и я промуши, но тя не умря. Тоест не премина отвъд, или както там се казва.
Очите на Рийка отново се спират върху раницата ми.
– Тя е свързана с нея. За нея камата е като сигнален огън, като морски фар. Защо другите не могат да го последват – не знам. Все още съществуват мистерии дори за мен.
Има нещо странно в начина, по който тя гледа към раницата ми. Очите ѝ не мигат, но погледът ѝ е отнесен. Досега не бях забелязал, че ирисите ѝ имат странна жълта окраска.
– Но, лельо Рийка, дори да си права, как може Кас да говори с нея? Как да разбере какво иска?
Усмивката ѝ е широка и топла. Почти радостна.
– Трябва да направите така, че музиката да звучи по-ясно – казва тя. – Трябва да проговорите езика на проклятието ѝ. По същия начин, както ние, финландците, винаги сме говорили с мъртвите. С лапландски барабан. Дядо ти ще знае къде да намерите такъв.
– Можеш ли да ни помогнеш да го направим? – питам. – Предполагам, че ни трябва финска вещица за това.