Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
— Миличък мой, къде ни водиш?
— В конюшнята на моите строеви коне — отвърна детето. — Тя е съвсем наблизо, още няколко стъпала, и сме там.
След това той ги прекара през друга голяма зала, после сви към стаята си и като отвори вратата й, високо каза:
— Ето конюшнята. Това е моето испанско жребче, този тук е английският ми кон, до него е гасконският бегач, а оня там е моят вихрогон.
И като им подаде дебела ръкохватка, продължи:
— Давам ви този фризки бегач. Донесоха ми го от Франкфурт, но сега той е ваш. Кончето е добро, издръжливо. С един мъжки ястреб, с половин дузина испански кучета и две хрътки, ето ви царе на яребиците и зайците за цяла зима.
— Свети Иване — рекоха си двамата, — хубаво ни избудалка този дявол! За зелен хайвер ни изпраща и окото му не мига.
— Лъжете се — отвърна Гаргантюа. — Преди три дни изпратих едного, но днес нямам такова намерение.
Кажете сега, как трябваше да постъпят нашите двама кавалери: да потънат вдън земя, за да скрият срама си, или да се посмеят от сърце, та да им олекне?
Когато те в голямото си смущение започнаха да слизат по стълбата, Гаргантюа каза:
— Тук имам за вас и други магии.
— Какви? — изненадаха се двамата.
— Пет фъшкии — отвърна Гаргантюа, — да си на правите от тях катанци за устата.
— Е-е — рече главният управител, — ако и днес не се пържихме в маслото на този хитрец, никога вече няма да се пържим. Хубаво ни разигра ти нас, момчето ми. Виждам — ще станеш папа…
— И аз мисля така — забеляза Гаргантюа. — Но когато аз стана папа, вие ще станете папуняк и този мил папагал ще стане чудесен папищаш.
— Виж ти, виж! — смая се конярят.
— А я кажете сега — продължи Гаргантюа, — колко шева има ризата на майка ми?
— Шестнайсет — извика конярят.
— Не казваш право — рече Гаргантюа. — Има задни и предни шевове. Не си ги броил добре.
— Как така? — запита конярят.
— Така! — отвърна Гаргантюа. — Лиса знае много, но който я улови, знае повече.
— Дявол да го вземе! — рече управителят. — Все съм виждал хитреци, ама като този не съм! Господ да ви пази, господин дърдорко, зер езикът ви е дълъг и не знае мяра.
След тези думи и двамата затопуркаха надолу по стълбата, ала в бързината си изтърваха дебелия прът, който им бе подарил Гаргантюа.
— Дявол го взел! — присмя се Гаргантюа. — Та вие сте били лоши ездачи! Хич ти да изтървеш коня, когато ти е най-нужен! Кажете, моля, ако решите да тръгнете за Каюзак74, какво предпочитате: да яздите гъсок или да подкарате прасе с връвчица?
— Предпочитам да пия — отвърна от немай-къде конярят.
После и двамата побързаха да влязат в една от долните зали, дето завариха всички свои приятели, разказаха им цялата история и само дето не ги умориха от смях.
Глава XIII
Как Грангузие се убеди в необикновения ум на Гаргантюа, когато той изобрети изтривалка
Към края на петата година, завръщайки се след победата на канарците, Грангузие навести сина си Гаргантюа. Зарадва му се човекът от сърце, както може да се зарадва такъв баща при вида на такъв син: целуваше го, прегръщаше го и го отрупваше с въпроси за какво ли не. По този случай той пи и с него, и с гувернантките му и ги поразпита за това-онова, а между другото и дали го бяха научили на ред и чистота. Гаргантюа му отговори, че сам той бил завел такъв ред, благодарение на който днес нямало по-чисто момче от него в цялата страна.
— А как постигна това? — запита Грангузие.
— След продължителни и любопитни опити — захвана Гаргантюа — аз открих най-целесъобразния способ за изтриване на задника — най-благородния, най-достойния и най-удобния от всички, които някога е виждал светът.
— Какъв способ? — опули очи Грангузие.
— Сега ще ви обясня. Веднъж се избърсах с кадифената полумаска на една от придворните дами и право да си кажа, намерих това за нелошо, тъй като докосването на гладката и мека материя до задното отверстие ми достави неизказана наслада. Друг път шапчицата на една от споменатите дами ми причини същото удоволствие. После шалчето й. А по-късно и атлазените й наушници, но проклетите им златни украшения ми изпорязаха задника. Дано свети Антоновият огън изгори гъзното черво и на златаря, който ги е правил, и на придворната дама, която ги е носила. Но болките скоро минаха, защото след туй започнах да се изтривам с шапка на паж, украсена с пера по швейцарски. Друг път, когато бях клекнал зад един храст, подръка ми попадна мартенска котка75 и аз се избърсах с нея, но тя така ме изподраска, че дойдох на себе си чак на другия ден, когато се изтрих с ръкавиците на майка си, които издаваха бог знае каква остра миризма.
74
Каюзак (в Югозападна Франция) — владение на епископ д’Естисак, покровител на Рабле.
75
Котките, родени през март, минавали за много зли. — Б.пр.