Гаргантюа и Пантагрюел

Сега, след като този извод ви е ясен, вземете следните две противоположни понятия: радост и тъга, а после тези други две: бяло и черно, които са физически контрастни; така щото, ако черното означава скръб, на същото основание бялото означава радост.

Тези значения не са произволни тълкувания на отделни лица — не, те са установени по силата на една съгласуваност, която философите наричат „jus gentium“, общи закони, задължителни за всички страни.

Вие добре знаете, че всички страни, всички народи (с изключение на сиракузците и някои аргийци, страдащи от извращение на ума) носят черни дрехи, когато искат да дадат външен израз на скръбта си, и че всяка печал се изразява чрез черния цвят. Този обичай се е утвърдил повсеместно, защото самата природа ни предлага обяснения и обоснования, които всеки е в състояние да разбере без странична помощ — и ето кое ние наричаме естествено право.

Пак по внушение на природата бялото става за нас звук и символ, които ни говорят за радост, лекота, удоволствие и наслада.

В миналото траките и критяните отбелязвали честитите и веселите дни с бели камъни, а безрадостните и тъжните — с черни.

Мигар нощта не е злокобна, тъжна и меланхолична? То е, защото тя е тъмна и мрачна. Нима природата не се радва на светлината? То е, защото няма нищо по-бяло от нея. В доказателство на това бих могъл да ви отправя към книгата на Лоренцо Вала, която той написа срещу Бартол, но доказателствата в Евангелието са достатъчни. В гл. XVII от Матея, дето се говори за преображение господне, четем: „Vestimenta ejus facia sunt alba sicul lux“ — „Дрехите му станаха бели като светлина.“ По тази ослепителна белота тримата апостоли си съставили понятие и представа за вечното блаженство. Защото светлината радва всяко човешко същество; вие сигурно сте слушали за онази старица — тя нямала нито един зъб в устата си и при все това постоянно повтаряла: „Bona lux!“ А ослепелият Товит (гл. V), отвръщайки на поздрава на Рафаил, възкликнал: „Как мога да се радвам, когато не виждам светлината небесна?“ В бяло одеяние са и ангелите, дошли да засвидетелствуват радостта на вселената при възкресение (от Йоан, гл. XX) и при възнесение Христово (Деяния, гл. I). Бели са в лазурния и блажен Ерусалим и одеждите на правоверните, които видял с очите си свети Йоан Богослов (Апокалипсис, гл. IV и VII).

Прочетете древната история, историята на Гърция, историята на Рим, и ще научите, че градът Алба Лонга64, първообраз на Рим, е възникнал там, дето някога била намерена бяла свиня.

Ще научите, че у древните римляни бил установен такъв обичай: при триумфалното си влизане в Рим победителят бил длъжен да възседне колесница, теглена от бели коне; същото се полагало и при по-скромни тържества, тъй като никакъв друг знак или цвят не може да изрази радостта тъй ярко, както тази белота.