Пръстът, който те сочи [bg]

Пета глава

Не се познавах с него, поназнайвах нещичко само от приказките на други хора, а му бе излязло име на гневлив човек с мъчен характер, назадничави възгледи и склонност към жестокост, когато е пийнал повече. Говореше се още, че е много умен, но след всички житейски превратности будната му интелигентност с годините се е опорочила от озлобление и злопаметност. Уолис, както забелязвам, се отзовава добре за него, Кола също. Несъмнено е умеел да демонстрира голяма любезност, стига да пожелае, и се е превръщал в самото очарование, ако реши, че човекът насреща му е достоен или равен на него. Но една среща с Гроув си беше лотария и той използваше събеседника за свои собствени цели според настроението си.

Всичко това ми беше известно и все пак отидох при него, защото не се сещах към кого друг да се обърна за помощ. Никога не съм имал заможни приятели, напротив, повечето ми познати бяха още по-бедни от мен. Уверих се, че слуховете са очернили Гроув също както бяха оклеветили Сара и че докторът е силно натъжен от безпричинната злоба срещу бившата му прислужница. Добре разбирах, че не би искал участието му да става общо достояние, макар и само за запазване на добра репутация, но вярвах, че тайно би ѝ помогнал на драго сърце.

Затова отидох при него и в крайна сметка му докарах смъртта. За да няма недоразумения, открито заявявам този факт. Всички излагат в разказите си собствените си изводи и мисли, своите доводи и подозрения за това как и защо се е случило това събитие. Приведени са всевъзможни доказателства. Кола се опира на самопризнанията на Сара в съда и я приема за виновна с твърдението, че няма как да се отрече заявеното под клетва, а аз съм готов да призная, че в повечето случаи това наистина е най-силното възможно доказателство. Престкот в помътения си ум използва процедурата на правна аргументация, като търси на кого е най-изгодно това престъпление и при отсъствието на противоречащи на извода му сведения заключава, че виновникът е Томас Кен. Доктор Уолис прилага към смъртта на Гроув собствената си могъща логика, убеден, че острият му ум ще обхване всички тънкости по случая и ще изведе обосновани заключения. Всички са били уверени в непогрешимостта на съдебния си метод, на който са били принудени да стъпят, защото единственият свидетел, способен да реши съмненията, им беше недостъпен: никой от тях не видя кой сложи отровата в бутилката. Аз видях.