Пръстът, който те сочи [bg]

— Всичко това е вярно. Просто посочвам, че вашето повествование може да говори само по себе си. А в моя случай ще е неразбираемо, ако не е придружено с добри илюстрации.

— Ами тогава за тях се тревожете, не за посвещението му.

— Илюстрациите — заяви мрачно той, отново придобил притеснено изражение — опират само до пари. Истински кошмар, но там поне всичко е ясно. От посвещението зависи цялото ми бъдеще. Дали съм амбициозен и рискувам, като се целя твърде високо? Или съм скромен, целя се прекалено ниско и напразно си пилея усилията?

— Книгата според мен сама по себе си трябва да е награда.

— Думи на истински учен — подхвърли кисело той. — Лесно ви е на вас, като нямате семейство, за което да се грижите, и сте доволен да останете тук завинаги.

— И аз като всеки друг мечтая за слава — възразих, — но тя ще дойде от съдържанието на книгата, а не от това, че ще я използвате като оръдие, за да си пробиете силом път към благоволението на властимащите. На кого мислите да я посветите?

— В мечтите си за слава естествено си представям как я посвещавам на краля. Ето например онзи Галилео от Италия посветил свой труд на Медичи и в резултат на това получил пожизнен доходен пост. Въобразявам си как Негово Величество е толкова впечатлен, че мигом ме назначава за кралски лекар. Само дето — добави огорчено — той вече си има такъв, а не е толкова богат, че да си позволи двама.

— Защо не проявите повече въображение? На Негово Величество толкова много неща са посветили, че не му е по силите да покаже благодарност към всеки автор в Англия, просто ще се изгубите в общия куп.

— Кого предлагате?

— И аз не знам… Посветете го на някого, който е богат, ще оцени любезността ви и чието име ще привлече внимание. Какво ще кажете за херцогинята на Нюкасъл?

— Много смешно — сряза ме той. — Със същия успех мога да го посветя на паметта на Оливър Кромуел. Прекрасен начин да се подсигуря никога вече да не бъда възприеман сериозно от любознателните умове. Жени, провеждащи опити, са обида за семействата си и за своя пол. Стига, Уд, говоря сериозно.

Усмихнах се.

— Лорд Кларендън?

— Твърде предсказуем е, а и може да се лиши от власт или да умре от апокалиптичен удар още преди излизането на книгата.

— Ами тогава на съперника му, граф Бристол?

— Да посветя книга на отявлен католик? Искате да умра от глад?

— Ами тогава на изгряваща звезда! Да речем, Хенри Бенет?

— Като нищо може да стане падаща звезда.

— На някой учен човек? Господин Рен?

— Той е сред най-добрите ми приятели. Но не може да ми помогне повече, отколкото аз на него.

— Ами тогава на господин Бойл.

— Ще ми се да мисля, че неговото покровителство вече ми е гарантирано. Просто ще си хвърля книгата на вятъра.

— Все трябва да се намери някой. Ще си помисля — обещах му. — Трудът ви още не е пратен за печат.