Пръстът, който те сочи [bg]

Уверих я, че ще са нужни немалко часове да бъдат открити в стаята ми, дори някой да узнае кой ги пази.

После ѝ разказах как и Кола най-щателно претърси дома им.

— Защо наказваш Своите слуги, Господи? — Сара печално поклати глава.

Прегърнах я и легнахме заедно. Милвах я по косата и се опитвах да я утеша. Но колко малко утеха можех да ѝ дам.

— Трябва да ви разкажа за Джак Престкот — каза тя след малко, но аз я спрях.

— Не искам да чувам… Не ми е нужно да знам нищо.

Каквото и да беше, най-добре бе да се забрави. Не желаех да слушам, а тя беше благодарна, че я избавих от унижението да говори.

— Ще се върнеш ли на работа у нас? — попитах я. — Не е най-изгодното предложение, но ако в града се разчуе, че семейство Уд са те наели, това ще ти върне доброто име, да не говорим за парите.

— А майка ви ще ме приеме ли?

— О, да. Тя много се разсърди, когато ти си отиде, и непрестанно мърмори и се оплаква как всичко у дома вървяло по-добре, докато си била с нас.

Тя се усмихна; знаех, че в присъствието на Сара майка ми не би си позволила да отрони и една похвална дума, та момичето да не се възгордее.

— Може би така и ще сторя. Макар че сега, като не трябва да плащам на лекари, нуждата ми от пари намаля.

— Твърде далеч отиваш с покорството си на Божията воля. Ако е възможно, редно е майка ти да получи всички нужни грижи. Откъде знаеш, че това не е изпитание за любовта ти към нея и не и е писано да оздравее? Иначе смъртта ѝ би била наказание за теб, задето не си ѝ осигурила лечение.

— Мога да си позволя само услугите на бръснар, а дори и такъв сигурно ще ми откаже. Тя не приема никакво лечение от мен, а и бездруго не бих могла да ѝ помогна.

— Защо?

— Мисля, че просто е стара и ѝ е време да умре. Нищо не мога да сторя.

— Възможно е Лоуър да помогне.

— Нека опита, стига да има желание, бих била много щастлива, ако успее.

— Ще го попитам. Ако този Кола каже, че майка ти не е повече негова пациентка, Лоуър може да бъде убеден. Не би тръгнал да обижда колега, като дойде да я лекува без позволение, но мисля, че лесно ще го получим.

— Нямам с какво да платя.

— Ще измисля нещо, не се тревожи.

Изправих се с огромно нежелание. От всичко на света най-много би ми се искало да прекарам цялата нощ с нея, защото никога не го бяхме правили преди и такава идея ме примамваше: да слушам биенето на сърцето ѝ и да усещам дъха ѝ върху бузата си ми изглеждаше най-сладостното преживяване. Но тя трябваше да възстанови доброто си име, а аз — да запазя своето. Тогава Оксфорд не приличаше на кралския двор и в него я нямаше днешната разпуснатост. Всички си държаха ушите отворени и мнозина бързо си спечелваха порицание. И с мен беше така.