Колимски разкази [bg]

Човекът от парахода

— Пишете, Крист, пишете, — казваше умореният възрастен лекар.

Минаваше два сутринта, планина от фасове растеше на масата в манипулационната. По стъклата на прозорците беше полепнал дебел мъхест лед. Лилава мъгла от махорка изпълваше стаята, но нямаше време да се отваря прозорчето и да се проветрява кабинета. Бяхме започнали работа снощи в осем вечерта и не й се виждаше краят. Лекарят пушеше цигара след цигара, бързо свиваше „морските“, като откъсваше листа от вестник. Или — ако искаше поне малко да си почине — си врътваше по един „кози крак“. По селски обгорелите в дим от махорка пръсти се мержелееха пред очите ми, перото като шевна машина тракаше по тясната мастилница. Силите на лекаря бяха на изчерпване — очите му се затваряха, нито „козите крака“, нито морските махорки можеха да победят умората.

— Ами чифирче. Да кипнем чифирче… — каза Крист.

— Че откъде ще го вземеш този чифир…

Чифирът беше извънредно силен чай — застраховката на криминални и шофьори, тръгнали на далечен път — при петдесет грама на чаша беше особено надеждно средство срещу заспиване, това беше колимска валута, валута на дългите пътища, многодневните преходи.

— Не го обичам, — каза лекарят. — Впрочем, аз не виждам разрушително въздействие на чифира върху здравето. Гледал съм доста чифиристи. Пък и отдавна е известно това средство. Не са го измислили криминалните, нито шофьорите. Жак Паганел вари чифир в Австралия и черпи с тази напитка децата на капитан Грант. „На литър вода половин фунт чай и да се вари три часа“ — ето я рецептата на Паганел… Пък вие казвате: „бакшишите“! Апашите! По света няма нищо ново.

— Лягайте си.

— Не, после. Трябва да се научите да питате и да провеждате първи преглед. Това може и да е забранено от медицинския закон, но нали все някога трябва да спя. Болните пристигат денонощно. Няма да е толкова страшно, ако вие направите първия преглед, нали сте човек в бяла престилка. Кой знае дали сте санитар, фелдшер, лекар, академик, можете и в мемоарите да влезете като лекар на участъка, на мината, на управлението.

— Ама ще има ли мемоари?

— Непременно. Ако има нещо важно, събудете ме. Е, — каза лекарят, — да започваме. Следващият.

Един гол, мръсен пациент седеше на табуретката пред нас. Приличаше не на учебен модел, а на скелет.

— Добра школа за фелдшери, а? — каза лекарят. — И за лекари също.

Впрочем, един медик трябва да вижда и да знае съвсем други неща. Всичко, което виждаме днес, е въпрос на тясна и много специфична квалификация. И само ако нашите острови — разбирате ли ме? — ако нашите острови пропаднат вдън земя… Пишете, Крист, пишете.

— Година на раждане 1893. Пол — мъжки. Обръщам вниманието ви на този важен въпрос. Пол — мъжки. Този въпрос интересува хирурга, патоанатома, статистика от моргата, столичния демограф. Но това изобщо не интересува болния, не го е грижа за пола му…