Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Що за човек е тя, Невил? — попита веднага Хърмаяни. — Строга ли е?
— Всъщност прилича мъничко на баба — отвърна приглушено той.
— Но това, че я познаваш, все ще ти помогне, нали? — опита се да го насърчи Рон.
— О, мисля, че няма никакво значение — заяви още по-нещастен Невил. — Баба постоянно повтаря на професор Марчбанкс, че не съм толкова добър, както татко… Е, нали я видяхте в «Свети Мънго».
Невил заби очи в пода. Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, но не се сетиха какво да кажат. Приятелят им за пръв път признаваше, че са се срещнали в магьосническата болница.
Междувременно сред петокурсниците и седмокурсниците процъфтяваше търговията на черно с всякакви средства за концентрация, пъргав ум и бодрост. Хари и Рон бяха силно изкушени от стъкленицата с еликсир «Бистра мисъл» на Баруфио, предложена им от Еди Кармайкъл, шестокурсник от «Рейвънклоу», който се кълнеше, че именно благодарение на еликсира е изкарал предното лято на изпитите за СОВА девет оценки «Изключителен», и им предлагаше половинка литър само за дванайсет галеона. Рон обеща на Хари да му върне половината пари веднага щом завърши «Хогуортс» и си намери работа, но още преди да са сключили сделката, Хърмаяни конфискува от Кармайкъл стъкленицата и изля съдържанието в тоалетната.
— Смятахме да я купим, Хърмаяни! — ревна Рон.
— Не ставай глупав — изръмжа му тя. — Със същия успех можеш да се спазариш с Харолд Дингъл да ти даде стрит на прах змейски нокът.
— Дингъл има стрит на прах змейски нокът! — зарадва се той.
— Вече няма — каза Хърмаяни. — Конфискувах и него. Тия неща не помагат.
— Змийският нокът помага! — възропта Рон. — Разправят, че действал страхотно, направо ти напомпвал мозъка и няколко часа той работел на пълни обороти… Хърмаяни, нека взема поне една щипка, нищо няма да ми стане…
— Точно от този ще ти стане — увери го свъсена Хърмаяни. — Поразгледах го, всъщност е изсушен тор на омайници.
Тази новина попари из корен желанието на Хари и Рон да прибягват до стимуланти за мозъчна дейност.
В следващия час по трансфигурация си получиха графика на изпитите за СОВА заедно с подробности как точно ще се проведат.
— Както виждате — обясни професор Макгонъгол, докато класът преписваше от дъската датите и часовете на изпитите, — те ще се състоят в две последователни седмици. Сутрин ще се явявате на писмена работа по теория, а следобед — на практика. Практическият изпит по астрономия ще се проведе, разбира се, вечерта. Нека ви предупредя, че на писмените ви работи ще бъдат направени най-строгите магии против преписване. В залата, където ще бъдат изпитите, е забранено да внасяте всезнаещи пачи пера, всепомничета, преписващи маншети и самопоправящо се мастило. Колкото и неприятно да ми е да го кажа, всяка година се намира поне по един ученик или ученичка, въобразили си, че могат да заобиколят правилника на управление «Магьоснически изпити». Все пак се надявам това да не е някой от «Грифиндор». Новата ни… директорка… — професор Макгонъгол произнесе думата със същото изражение, с каквото леля Петуния гледаше особено неприятните петна — помоли ръководителите на домовете да предадат на учениците, че преписването ще се наказва най-строго… тъй като оценките от изпитите ще бъдат показателни за новия ред, въведен от директорката в училището… — Професор Макгонъгол въздъхна едва чуто и Хари видя как ноздрите на острия й нос се издуват. — И все пак това не е причина да не се представите по възможно най-добрия начин. Трябва да мислите и за бъдещето си.
— Може ли, госпожо — вдигна ръка Хърмаяни, — кога ще си научим оценките?
— През юли ще ви бъде пратена сова — отговори професор Макгонъгол.
— Жестоко! — пошушна Дийн Томас така, че го чуха всички. — Чак до ваканцията няма да се притесняваме за това.
Хари си представи как след месец и половина седи в стаята си на «Привит Драйв» и чака оценките. Помисли си, че ако не друго, то това лято със сигурност ще получи поне едно писмо.
Първият им изпит — теория на вълшебството, беше насрочен за понеделник сутрин. След обяда в неделя Хари се съгласи да препита Хърмаяни, но съжали почти веднага: тя беше много развълнувана и постоянно му изтръгваше учебника от ръцете, за да проверяла дали отговорът й е напълно верен, и накрая го удари силно по носа с острия ръб на «Върхови постижения във вълшебството».
— Защо не се изпитваш сама? — отсече той и й върна с навлажнени очи учебника.
Междувременно, запушил с пръсти уши, Рон четеше записките по вълшебство от последните две години, като мърдаше беззвучно устни, Шеймъс Финиган се беше излегнал по гръб на пода и повтаряше определението за магия за овеществяване, докато Дийн го проверяваше по «Класически заклинания за пети курс», а Парвати и Лавендър упражняваха основните магии за придвижване и затова кутиите им за моливи се надбягваха по ръба на масата.