Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Ами… не — призна си момичето и му протегна умиротворително ръка. — Но ние, Рон, не сме си тръгнали по свое желание… наложи се.
— Моля? — възкликна той и лицето му поруменя. — Как така?
— Заради Хагрид — обясни Хари. — Реши да ни каже защо, откакто се е върнал от планините на великаните, е целият в рани. Настоя да отидем с него в гората, нямахме друг избор, знаеш го какъв е. А и…
Разказът отне пет минути, в края на които възмущението на Рон бе изместено от пълно неверие.
— Довел е великан и го е скрил в гората?
— Да — потвърди мрачно Хари.
— Не — отсече Рон, сякаш така щеше да го превърне в неистина. — Невъзможно е.
— Да, но го е направил — заяви твърдо Хърмаяни. — Гроп е висок към пет метра, обича да изкоренява шестметрови борове и ме познава като Хърми — изсумтя тя.
Рон се засмя нервно.
— И Хагрид иска да…
— Точно така, да му даваме уроци… — намеси се пак Хари.
— Той се е побъркал — заключи почти стреснат Рон.
— Да — съгласи се подразнена Хърмаяни, после обърна страницата в «Ръководството по трансфигурация за средно напреднали» и се загледа в няколкото картинки, на които беше показано как сова се превръща в театрален бинокъл. — Да, и аз започвам да си мисля, че е полудял. Но за беда ни накара с Хари да му обещаем.
— Е, налага се просто да не си изпълните обещанието — тросна се Рон. — В смисъл… предстоят ни изпити, изключването ни се размина ей с толкова — доближи той палец и показалец и те почти се допряха. — А и помните ли… Норбърт? Помните ли Арагог? Какво добро сме видели от общуването с чудовищата, с които се сприятелява Хагрид?
— Знам, знам, но… обещахме — напомни унило Хърмаяни.
Рон пак приглади коса, изглеждаше погълнат от мислите си.
— Какво пък — въздъхна той, — още не са уволнили Хагрид, нали? Дотук се задържа, може да се задържи и до края на срока, тогава няма да ни се налага и да припарваме до Гроп.
Паркът на замъка грееше на слънчевата светлина, сякаш беше току-що боядисан, небето без нито едно облаче по него се усмихваше само на себе си в гладкото проблясващо езеро, от време на време зелените атлазени морави се гънеха от лекия ветрец. Беше дошъл юни, но за петокурсниците това означаваше само едно: най-после започваха изпитите за СОВА.
Учителите вече не им даваха домашни, часовете бяха посветени на преговора на темите, които според тях най-вероятно щяха да се паднат. В тази трескава, тягостна обстановка Хари забрави почти за всичко освен за СОВА, макар че в часовете по отвари понякога се питаше дали Лупин изобщо е казал на Снейп, че трябва да продължи да го обучава на оклумантика. Ако му беше казал, Снейп явно не му беше обърнал внимание, както сега не обръщаше и на Хари. Толкова по-добре. И без допълнителни часове при Снейп му беше напрегнато и притеснено, а и напоследък Хърмаяни бе прекалено заета, за да му натяква за оклумантиката: почти през цялото време си мърмореше нещо под нос и от дни не бе оставяла никакви дрехи за домашни духчета.
С неумолимото наближаване на изпитите за СОВА не само Хърмаяни се държеше странно. Ърни Макмилан си беше създал дразнещия навик да разпитва всеки как преговарял.
— Я кажи… по колко часа на ден учиш? — попита той настойчиво, с безумен блясък в очите Хари и Рон, докато чакаха пред оранжериите да започне часът по билкология.
— Не знам — отвърна Рон. — По няколко.
— Повече или по-малко от осем?
— Сигурно по-малко — стресна се леко другото момче.
— А аз уча по осем — похвали се Ърни и се изпъчи. — По осем-девет. Всеки ден преди закуска си заделям по един час. Уча средно по осем часа. При повече късмет в края на седмицата стигам и до десет. В понеделник учих девет и половина. Е, във вторник постижението ми е по-скромно, само седем часа и петнайсет минути. После в сряда…
Хари беше много благодарен, че точно тогава професор Спраут ги вкара в трета оранжерия и принуди Ърни да прекъсне декламацията.
Междувременно Драко Малфой бе открил друг начин да всява паника.
— Най-важно е, разбира се, не какво знаеш, а кого познаваш — чуха го да обяснява на висок глас няколко дни преди изпитите, докато чакаше с Краб и Гойл в подземието на Снейп. — Баща ми от години е приятел с шефката на управление «Магьоснически изпити», старата Гризелда Марчбанкс, канили сме я на вечеря и така нататък…
— Как мислиш, дали е вярно? — прошепна разтревожена Хърмаяни на Хари и Рон.
— И да е вярно, не можем да направим нищо — отвърна оклюмал Рон.
— Според мен не е вярно — рече тихо зад тях Невил. — Гризелда Марчбанкс е приятелка на баба, никога не е споменавала семейство Малфой.