Электронная книга - «Дан на Хрътките». Краткое содержание книги:
Пълна с убийци, магове, политика, интрига, хумор, напрегнато действие, ярки характери и напълно оригинален подход към магията… една от най-оригиналните и завладяващи фентъзи поредици в последно време.ИнтерзоунДайте ми свят, в който всяко море крие рухнала Атлантида, всяка руина нашепва сказание, всеки прекършен меч е мълчаливо свидетелство за незнайни битки. Дайте ми, с други думи, фентъзи творбата на Стивън Ериксън… майстор на изгубени и забравени епохи, ваятел на епично фентъзи.Salon.comИстински епичен по обхват, Ериксън няма равен на себе си, стане ли дума за действие и въображение, и влиза сред ранга на автори като Толкин и Доналдсън в своята визия за митичното, а може би дори ги надвишава.SF SiteСтивън Ериксън е археолог и антрополог. Дебютният му роман „Лунните градини“ беляза началната глава на епическата поредица „Малазанска Книга на мъртвите“, призната за една от най-значителните творби в жанра фентъзи за това хилядолетие.
— Тези хора ме изумяват — призна Маппо. — Ще ни помете всеки момент, а те изглеждат… само леко възбудени.
— Луди са, Маппо. — Изгледа го и добави: — Трябва съвсем да си се отчаял, за да наемеш тази сган.
— Защо майстор Квел изглеждаше безразличен от това, че пусна възкръснал дракон в този свят? — попита Маппо.
— Е, едва ли безразличен. Каза: „Олеле!“ Поне си мисля, че го чух, но може да е било въображението ми. Тази Гилдия Тригали… тези впрягове сигурно непрекъснато влачат разни неща от едно селение в друго. Виж го онзи ходещ труп там.
Двамата се обърнаха и загледаха мълчаливо съсухрената фигура — трупът беше насъбрал няколко захвърлени ремъка и едно въже и оглеждаше преценяващо едно от колелата на каляската.
Вятърът изведнъж стана отривист, по-хладен и някак… странно зареден.
Един от конете изцвили и заудря с копита по пясъка. Другите се заразиха от нервността му и залудуваха и те. Каляската се раздруса и се люшна напред. Майстор Квел вече помагаше на Прешъс Тимбъл да се провре през вратата — накрая ускори нещата със силно бутване отзад. После се огледа с леко подивял поглед и викна на Маппо:
— Качвайте се! Тръгваме!
— Тъкмо навреме — подхвърли Грънтъл.
Маппо тръгна към впряга, но спря и се обърна към Грънтъл.
— Моля те, внимавай.
— Само да разбера какво ще става. Квел! Кой лабиринт използваме сега? И нямаше ли да е добре да си го отворил вече?
— Качвай се на проклетата каляска! — кресна Квел.
— Добре, обаче…
— Идиот! — изрева Фейнт от покрива. — Още ли не си разбрал? — И заби пръст към кипналия черен облак, който вече почти беше затулил небето. — Това ще използваме!
— Но… чакай… как…
— Качвай се, тъпако, или се дави!
— Качвай се! — изврещя отгоре и Суитист Сафърънс. — И пак може да се удавиш!
Грънтъл видя, че трупът се е вързал за спиците на колелото.
„Богове на бездната, какво правя тук!?“
Откъм рифовете отекна грохот. Той се обърна и видя стена побесняла разпенена вода, връхлитаща да погълне целия остров.
Хвърли се към впряга. Докато се катереше в паника и опипваше за въжетата, Реканто Илк примижа и попита:
— Качи ли се вече?
Конете зацвилиха, все едно се смееха.
15.
Готов ли си да ни упрекнеш в слабост?Страх шепне в изкривената уста.И всеки ред във списъка ти е атака,която жилото обръща против теб самия,издава ужас, който покварявавъзможността за чудото.
Изреждаш доводи с привидността,че казваш само очевидното,но то не е, което мислиш,и жалка е оскъдната ти мъдрост,прикривана зад проста речот кулата на твоето благоразумие.
И сякаш мускулът издава само сила.И сякаш ръстът мярка е за волята.Детето не сече ли с пръчка бурени?Един-единствен въглен не изгаря ли леса?И не изтича ли куражът вечнов потоци мъртва кръв?
Кой, прочее, все още се съмнява?Аз, жрец на култ лъжлив във разцепление,бях там в деня на бунта и тълпизаляха храма на треперещи полумъже.А ти стоеше зяпнал там зад тях,забравил проповедите си лъжливи.
Свий се сега пред тази ярост гневна.Избягай, ако можеш, от мъстта.Гневът срещу натрапени от тебе оправданияе моята войнишка дисциплина,уверена и неотстъпна и целта —целта й е главата ти набучена на копие.
Последният ден на Мъжката секта
Севелената от Дженабарис
(цитат в „Трактат върху несъстоятелни възгледи сред култовете“, Генорту Стулк)
Много деца в най-ранните си години обикват места, където не са били никога. Често тази възхита рухва окончателно в пълзежа през кишата на мрачно и объркано юношество към плоската напукана котловина на зрелостта с нейните безветрени гледки, спотаени отвъд хоризонта. Е, добре, понякога подобни дарования на любопитство, възхита и жажда за приключение наистина оцеляват след тягостното пътуване, въпросните жертви свършват като творци, учени, изобретатели и други престъпници, склонни да се противопоставят на изтърканата баналност на мирния живот. Но тях нека засега оставим настрана, след като въпреки цялото тяхно безразсъдно подривно поведение нищо всъщност не се променя, освен в служба на удобството.
В закътаната сърцевина на своето същество Байниск все още беше дете. Тромав в израстването си, да, непохватен в тяло, до чиито възможности все още не се беше домогнал, но все още не беше предал любовта си към непознатото. И поради това трябваше да е съвсем разбираемо, че двамата с Харло ще споделят общата искра на възторг и удивление, която здраво ще се заплете между тях, така че дори неприязненото ръмжене понякога да не може да прекъсне връзката.
