Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

За последствията от заболяванията върху популации, които дотогава не са били изложени на тях — вж. Henry Dobyns, Their Number Became Thinned (Knoxville: Univ. of Tennessee Press, 1983), който подкрепя с убедителни доказателства тезата, че донесените от европейците болести са убили близо 95% от коренните американци. Впоследствие се появиха и други книги и статии, които разглеждаха този щекотлив проблем, например John Verano and Douglas Ubelaker, eds., Disease and Demography in the Americas (Washington, D.C.: Smithsonian Institution Press, 1992); Ann Ramenofsky, Vectors of Death (Albuquerque: Univ. of New Mexico Press, 1987); Russell Thornton, American Indian Holocaust and Survival (Norman: Univ. of Oklahoma Press, 1987) и Dean Snow, „Microchronology and demographic evidence relating to the size of the pre-Columbian North American Indian population“, Science 268:1601-4 (1995). За опустошенията, нанесени от „европейските“ болести на Хаваите вж. David Stannard, Before the Horror: The Population of Hawaii on the Eve of Western Contact (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1989) и O. A. Bushnell, The Gifts of Civilization: Germs and Genocide in Hawaii (Honolulu: Univ. of Hawaii Press, 1993). Епидемията от дизентерия, изтребила почти до крак ескимосите от племето садлърмуит през зимата на 1902–1903 г., е описана в: Susan Rowley, „The Sadlermiut: Mysterious or misunderstood?“ pp. 361–84 in: David Morrison and Jean-Luc Pilon, eds., Threads of Arctic Prehistory (Hulclass="underline" Canadian Museum of Civilisation, 1994). Обратният случай — масовото измиране на европейци, сблъскали с непознатите за тях задморски болести — е разгледан в: Philip Curtin, Death by Migration: Europe’s encounter with the Tropical World in the 19th Century (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1989).

За конкретни болести вж. Stephen Morse, ed., Emerging Viruses (New York: Oxford Univ. Press, 1993), където цели глави са посветени на „новите“ вирусни заболявания на човечеството; същото важи и за Mary Wilson et al., eds., Disease in Evolution, Annals of the New York Academy of Sciences, vol. 740 (New York, 1995). За бубонната чума вж. Colin McEvedy, „Bubonic plague“, Scientific American 258(2):118-23 (1988). За холерата — Norman Longmate, King Cholera (London: Hamish Hamilton, 1966). За инфлуенцата — Edwin Kilbourne, Influenza (New York: Plenum, 1987) и Robert Webster et al., „Evolution and ecology of influenza A viruses“, Microbiological Rev. 56:152-79 (1992). За лаймската болест — Alan Barbour and Durland Fish, „The biological and social phenomenon of Lyme disease“, Science 260:1610-16 (1993) и Allan Steere, „Lyme disease: A growing threat to urban populations“, Proceedings of the National Academy of Sciences 91:2378-83 (1994).