![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
И накрая, проблемите с „калибрацията“ на датите, получени от радиовъглеродния анализ, са разгледани обстойно в: G. W. Pearson, „How to cope with calibration“, Antiquity 61:98-103 (1987), R. F. Taylor, eds., Radiocarbon after Four Decades: An Interdisciplinary Perspective (New York: Springer, 1992), M. Stuiver et ah, „Calibration“, Radiocarbon 35:1-224 (1993), S. Bowman, „Using radiocarbon: An update“, Antiquity 68:838-43 (1994) и R. E. Taylor, M. Stuiver and C. Vance Haynes, Jr., „Calibration of the Late Pleistocene radiocarbon time scale: Clovis and Folsom age estimates“, Antiquity vol. 70 (1996).
Ако ви трябва по-смразяващо описание на ефекта от болестите върху човешките популации, едва ли има равно на това, което Тукидид е дал на чумата в Атина в История на Пелопонеската война, Книга II [бълг. изд. Наука и изкуство, 1979 (прев. Милчо Мирчев)].
Класически изследвания на историческата роля на болестите са: Hans Zinsser, Rats, Lice and History (Boston: Little, 1935), Geddes Smith, A Plague on Us (New York: Commonwealth Fund, 1941) и William McNeill, Plagues and Peoples (Garden City, NY: Doubleday, 1976). Особено важна е третата, чийто автор се изявява по-скоро като историк, отколкото като лекар и успя навремето да накара своите колеги историци да признаят значението на болестите в човешката история (каквото постигнаха впрочем и двете книги на Алфред Кросби, които съм включил в библиографията към Пролога).
Фридрих Фьогел и Арно Мотулски са автори на едно от стандартните изследвания на човешката генетика [Friedrich Vogel and Arno Motulsky, Human Genetics, 2nd ed. (Berlin: Springer, 1986)], в което разглеждат естествения подбор сред човешките популации, осъществяван от болестите, както и развиването на генетична резистентност срещу определени заболявания. Рой Андерсън и Робърт Мей [Roy Anderson and Robert May, Infectious Diseases of Humans (Oxford: Oxford Univ. Press, 1992)] описват с математическа точност динамиката, предаването и епидемиологията на заразните болести. Бих посочил и класическата творба на един изтъкнат медик [MacFarlane Burnet, Natural History of Infectious Disease (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1953)]. Едно популярно описание от по-ново време ще намерите в: Arno Karlen, Man and Microbes (New York: Putnam, 1995).
От книгите и статиите, разглеждащи еволюцията на човешките заразни заболявания, бих посочил следните: Aidan Cockburn, Infectious Diseases: Their Evolution and Eradication (Springfield, III.: Thomas, 1967); статията от същия автор „Where did our infectious diseases come from?“, pp. 103–11 in: Health and Disease in Tribal Societies, CIBA Foundation Symposium, no. 49 (Amsterdam Elsevier, 1977); George Williams and Randolph Nesse, „The dawn of Darwinian medicine“, Quarterly Rev. of Biology 66:1-62 (1991) и Paul Ewald, Evolution of Infectious Disease (New York: Oxford Univ. Press, 1994).
За разликите между ендемичните и острите заболявания при въздействието им върху малки изолирани общности вж. Francis Black, „Infectious diseases in primitive societies“, Science 187:515-18 (1975). За разпространението и еволюцията на миксовируса сред австралийските зайци вж. Frank Fenner, „Myxoma virus and Oryctolcigus cuniculus: Two colonizing species“, pp. 485–501 in: H. G. Baker and G. L. Stebbins, eds., Genetics of Colonizing Species (New York: Academic Press, 1965). За ефекта от появата на някое остро заболяване сред нерезистентни популации (което или ги избива бързо, или ги имунизира) вж. Peter Panum, Observations Made during the Epidemic of Measles on the Faroe Islands in the Year 1846 (New York: American Public Health Association, 1940). C подобни епидемии се занимава и Франсис Блек [R. Black, „Measles endemicity in insular population: Critical community size and its evolutionary implications“, J. of Theoretical Biology 11:207-11 (1966)], за да изчисли и минималния брой хора, необходим за „поддържането“ на въпросното заболяване. За начините, по които паразитите ускоряват разпространението си, като променят поведението на своя преносител, вж. Andrew Dobson, „The population biology of parasite-induced changes in host behaviour“, Quartrerly Rev. of Biology 63:139-65 (1988). За онова, което можем да научим от мумиите за ролята на заболяванията в миналото вж. Aidan Cockburn and Eve Cockburn, eds., Mummies, Diseases, and Ancient Cultures (Cambridge: Cambridge Univ. Press, 1983).