Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
Разкопчах колана, отворих вратата и се втурнах по пътя, преди Матю да е успял да спре напълно колата. Сълзи се стичаха по лицето ми и Сара се затича да ме обгърне в познатите тъкани от вълна и фланела, ухаещи на буника и ванилия.
«У дома» — помислих си.
— Толкова се радвам, че се върнахте живи и здрави! — пламенно възкликна тя.
Гледах над рамото на Сара как Софи нежно поема бебето от ръцете на Изабо. Лицето на майката на Матю бе неразгадаемо и красиво както винаги, но стиснатите ѝ устни намекваха за силните ѝ чувства. И устните на Матю се стягаха по същия начин. Двамата си приличаха много повече по плът и кръв, отколкото би могло да се допусне.
Освободих се от прегръдката на Сара и се обърнах към свекърва си.
— Не бях сигурна, че ще се върнете. Толкова време ви нямаше. После Маргарет започна да настоява да я изведем на пътя и така най-сетне започнах да вярвам, че в крайна сметка може и да се върнете при нас. — Изабо затърси по лицето ми някаква премълчана информация.
— Вече сме тук. И ще останем. — Изабо беше преживяла достатъчно загуби през дългия си живот. Целунах я нежно по едната буза, после и по другата.
— Bien — с облекчение промърмори тя. — Всички сме доволни, че сте тук, не само Маргарет.
Бебето чу името си и започна да гука, като мърдаше ръце и крака в опита си да стигне до мен.
— Умно момиче — одобрително рече Изабо, като потупа първо нея, а после и майка ѝ по главата.
— Искаш ли да подържиш кръщелницата си? — попита Софи. Усмивката ѝ беше широка, макар че в очите ѝ блестяха сълзи. Толкова много приличаше на Сюзана.
— Да, моля — отговорих и взех бебето в ръце, като целунах Софи по бузата. — Здравей, Маргарет — прошепнах и вдишах миризмата ѝ.
— Д-д-д-д. — Маргарет сграбчи кичур от косата ми и започна да го навива в юмруче.
— Ама че си палавница — разсмях се. Тя заби крачета в ребрата ми и изсумтя недоволно.
— Инат е като баща си, макар да е зодия Риби — ведро рече Софи. — Сара мина през церемонията на твоето място. Агата беше тук. В момента я няма, но подозирам, че скоро ще се върне. Тя и Март приготвиха специална торта, увита в захарен памук. Беше изумителна. И роклята на Маргарет беше прекрасна. Говориш различно, сякаш си прекарала много време в чужда страна. И харесвам косата ти. Тя също е различна. Гладни ли сте? — Думите на Софи се изливаха като порой от устата ѝ, също като при Том или Джак. Чувствах загубата на приятелите дори тук, сред семейството.
Целунах Маргарет по челото и я върнах на майка ѝ. Матю още стоеше зад отворената врата на джипа; единият му крак беше в колата, а другият бе стъпил на земята на Оверн, сякаш не беше сигурен дали трябва да е тук.
— Къде е Ем? — попитах.
Сара и Изабо се спогледаха.
— Всички ви чакат в замъка. Какво ще кажете да влезем? — предложи Изабо. — Остави колата. Някой ще я прибере. Сигурно искате да си опънете краката.
Прегърнах Сара и направих няколко крачки. Къде беше Матю? Обърнах се и протегнах свободната си ръка. «Ела при семейството си — мислено го повиках, когато погледите ни се срещнаха. — Ела при хората, които те обичат.»
Той се усмихна и сърцето ми подскочи в отговор.
Изабо изсъска изненадано и звукът се разнесе в летния въздух по-силно от шепот.
— Сърдечни ритми. Твоят. И… още два? — Прекрасните ѝ зелени очи се стрелнаха към корема ми. Появи се малка червена капка, която заплашваше всеки момент да капне. Изабо погледна въпросително Матю. Той кимна и кървавата сълза на майка му най-сетне се отрони и се плъзна по бузата ѝ.
— Близнаците се срещат често в рода ми — обясних аз. Матю беше доловил втория сърдечен ритъм в Амстердам, малко преди да се качим в спортната кола на Маркъс.
— И в моя — прошепна Изабо. — Значи онова, което Софи е видяла в сънищата си, е вярно? Ти носиш дете… от Матю?
— Деца — поправих я, загледана в бавното спускане на кървавата сълза.
— Значи предстои едно ново начало — рече Сара и също избърса сълзи от очите си.
Изабо се усмихна горчиво на леля ми.
— Филип имаше любима сентенция за началата. Нещо древно. Как беше, Матю? — обърна се тя към сина си.
Матю най-сетне слезе от колата, сякаш някаква магия го беше държала до този момент, но условията ѝ най-сетне са били изпълнени. Той измина няколкото крачки до мен и целуна нежно майка си по бузата, след което ме хвана за ръката.
— Omni fine initium novum — каза той, загледан към земята на баща си, сякаш наистина най-сетне се бе завърнал у дома. — Във всеки край има ново начало.