Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Пристигайки в Маламоко, тримата сенатори узнаха, че галерата, с която бе дошъл Тадео Моро, бе — хвърлила котва близо до пристанището и че дванадесет други единици, жалки останки на една от най-хубавите дивизии на флотата бяха се прибрали бързо в работилниците на арсенала, намиращи се недалеч от пристанището.
Благородниците поискаха да видят мистериозния кораб и да се осведомят от екипажа за претърпяното поражение, но множество офицери, предвиждайки тяхното намерение, им заповядаха да се оттеглят.
— Достъпът до галерите — казаха те — е забранен за всички без изключение.
Тримата сенатори се видяха принудени да се поклонят пред върховното решение и да се завърнат, без да са узнали нещо.
През това време мълчаливият управител на Сан Марко, подканящ гребците на гондолата, бе стигнал бързо до големия канал, после на Пиацета.
Лодката изви покрай стъпалата на кея, Тадео Моро пъргаво скочи на земята и се отправи към палата на дожовете с горди и бързи крачки, загърнат в своята пурпурна мантия.
Той поиска да бъде отведен при Великия съвет.
Тая вечер висшите съдии бяха нарушили традиционните си навици. Дон Виторио, измъчван от предчувствието, може би основателно, за един неуспех, бе повикал двамата си помощници преди обикновения час.
Те се бяха събрали на заседание, за да разискват върху важното съобщение на управителя Сима и да вземат необходимите мерки за запазване на тайната. Никой във Венеция още не знаеше за поражението, но инквизиторите не желаеха и да научат. Обаче те не смееха да вярват още в автентичността на сведенията, предадени от Сима. Липсваше им сериозно потвърждение на лаконичната новина.
Така че Тадео Моро веднага бе въведен при тримата ръководители на Венеция.
Управителят влезе с бавни и тежки стъпки и се поклони пред съда. По лицето му, обикновено студено и гордо, се четеше скръб. Той хвърли наоколо изпитателен поглед, за да се увери, че е сам, после започна:
— Благородни сеньори, ида да ви съобщя за нещастието, което ще хвърли в скръб целия народ.
При тия думи, произнесени с леден тон, дон Виторио не можа да сдържи едно потреперване.
Той запита управителя, дали на показанията на моряците от кораба на Сима може да се вярва, дали наистина венецианската флота е разбита. Попита го също дали незаконнороденият се е осмелил да забие на върха на фара си знамето с лъва на Адриатика.
Тадео Моро обяви за точни всички показания на моряците и потвърди новината за смъртта на адмирал Мило.
Тогава дон Виторио подскочи от стола си, заслепен от гняв, незнаейки как да отговори на думите на благородния управител.
— Вие лъжете! — извика той. — Подобни разкази са само басни!
Чиновникът продължи със същото спокойствие:
— Мило диреше смъртта и я намери, сражавайки се лоялно. Неговият кораб, пречупен от гранатите на батареите на Санта Рока, потъна. Силвио Зиани не е умрял, макар да твърдят, че е така. Той участва смело в акцията и получи много тежки рани. Отнесоха го с мен върху една от галерите, която тайно отправиха в работилницата на арсенала. С изключение на тия дванадесет кораба, които едва преминаха дотук, цялата ескадра е унищожена, разбита на неизползваеми останки. Двата опита, които направихме за дебаркиране войска на брега, единият през деня, другият през нощта, излязоха злополучни. И двата пъти Нашите храбри войски, твърде многобройни, водени от безстрашния Зиани, разбиха усилията си о непревземаемите крепости на острова и бяха унищожавани от ловките стрелци и топчии на Маринели. Ние не успяхме, поради отличната дисциплина, която владееше между бунтовниците и военния талант на техния началник. Нашата флота, почти победоносна през първия ден, падна през втория ден под една двойна атака, неочаквана, неразбираема. Ние мислехме отначало за малко числото на корабите, с които Маринели разполагаше. Принудихме ги с оръжейни изстрели, волю-неволю да излязат от залива, където се бяха приютили, и после ги накарахме да се оттеглят почти разбити. Такъв бе резултатът от първия ден.
— Защо Мило не използва тази победа? — прекъсна го един от инквизиторите.
— Вечерта след тази първа битка — подзе Тадео Моро, — която бе истински изгрев на славата за нашата хубава ескадра, уважаемият адмирал събра на борда си един военен съвет, на който бе решена да се предприеме нова атака на сутринта.
Управителят разказа как внезапно там дошъл Джакопо Граси, бивш съмишленик на Маринели, за да разкрие на Мило слабите точки от защитата на острова.
При тия думи дон Виторио направи нервен жест и запита защо Мило е имал доверие в един предател.