Тай-пан

Но хиляди пъти по-важна е Азия. Ние бихме могли да отстъпим Северна и Южна Америка, но не и Азия. Ключът към Азия е Китай. Китай ни е съсед. Ние имаме почти пет хиляди мили непрекъсната сухоземна граница с Китайската империя. Длъжни сме да я контролираме, в противен случай никога не ще бъдем в безопасност. Не бива да допуснем тя да стане силна или да изпадне под влиянието на друга велика сила. Ако не направим това, ще се окажем в крайно неизгодно положение между Изтока и Запада и ще бъдем принудени да водим война на два фронта. Нашата азиатска политика е ясна: Китай трябва да остане слаб, васален и под руско влияние.

Само една сила — Великобритания — стои между нас и успеха. Ако успеем да й попречим — с хитрост или натиск — да придобие и установи постоянна островна база вън от Китай, Азия ще бъде наша. Разбира се, в този момент не можем да си позволим да отчуждим нашия съюзник Великобритания. Франция, Полша, Прусия и Хабсбургите са не по-малко недоволни от разведряването около Дарданелите, отколкото Русия. Ние трябва постоянно да внимаваме да не изостряме тяхната раздразнителност. Без британска поддръжка нашата свещена родна земя би била изложена на опасност от завладяване. Ако британците се придържат към заявената от тях позиция относно Китай, че те само желаят да установят търговски отношения и търговски складове, които всички западни нации могат да ползват „на равни начала“, ние можем да се придвижим напред към Синкианг, Туркестан и Монголия и да контролираме сухоземния път към Китай. (Ние вече държим под властта си стратегическите преки пътища до Кибер Пас и Кашмир, а оттам към Британска Индия.) Ако се заговори за завладените от нас земи, нашата официална позиция ще бъде, че „Русия само преследва враждебни диви племена от вътрешността на страната“. До пет години трябва да установим стабилни позиции на подстъпите към китайските земи северозападно от Пекин. Тогава, чрез прост дипломатически натиск, ние ще бъдем в състояние да наложим съветници на императора на Манджурия и чрез тях да влияем на Китайската империя, докато по подходящ начин тя се раздели на васални държави. Враждата между манджурските едри земевладелци и китайското население е изцяло в наша полза и ние, разбира се, ще продължим да я подклаждаме.