Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Аз купила нея за твой рожден ден.
— Да не си загубила ума си?
— О, тай-пан, много се опитваш да бъдеш лош — каза Мей-мей и заплака. — Твой рожден ден след четири месеца. Тогава аз бъда още бременна, затова намерила „сестра“ сега. Трудно било да избера най-добра. Тя най-добра и понеже аз болна, давам на тебе веднага. Ти не харесваш нея?
— Боже мой! Не плачи, Мей-мей. Слушай. Не плачи… Разбира се, че харесвам сестра ти. Но ти, за бога, не трябва да купуваш момичета за подаръци.
— Защо не?
— Просто защото не трябва да го правиш.
— Тя много хубава. Аз искам тя да бъде моя сестра. Аз щяла да науча нея за четири месеца, но сега…
Тя отново заплака неудържимо.
Ин-хси бързо притича и коленичи до Мей-мей, взе ръката й, избърса нежно сълзите й и й помогна да изпие малко чай. Мей-мей беше я предупредила, че варварите понякога са странни и изразяват щастието си с крясъци и грубости, но това не бива да я тревожи.
— Виж, тай-пан, колко тя красива! — каза Мей-мей. — Ти харесваш нея, нали?
— Не е там въпросът, Мей-мей. Разбира се, че я харесвам.
— Тогава всичко наред.
Мей-мей затвори очи и легна отново в гнездото си от възглавници.
— Не, не е наред.
Тя прибягна до един последен аргумент.
— Не всичко наред, за бога — няма повече да споря с тебе! Аз платила много пари, тя най-добра и не мога да изгоня нея, защото тя ще бъде отчаяна и обеси.
— Не ставай смешна!
— Сигурна съм, че ще се обеси, тай-пан. Всички знаят, че аз търсила нова сестра и ако ти изгониш, с нея край. Фатален край. Тя наистина ще обеси.
— Не плачи, момичето ми. Моля те.
— Но ти не харесваш мой подарък за рожден ден.
— Аз я харесвам и не е нужно да я гониш — каза бързо той, за да спре сълзите й. — Нека остане тука. Тя… тя ще ти бъде сестра и когато оздравееш, ние… ние ще й намерим добър съпруг. А? Не трябва да плачеш. Хайде, момичето ми, спри сълзите си.
Постепенно Мей-мей престана да плаче и отново си легна. Вълнението твърде много изчерпи скъпоценната й енергия. Но това си струваше да се направи, тя се радваше. Сега Ин-хси ще остане при нея. Ако умра, той ще бъде в добри ръце. Ако живея, тя ще ми бъде сестра и втора сестра в неговия дом, защото, разбира се, той ще я желае. „Разбира се, той ще я желае. Тя е толкова хубава!“ — каза си тя.
А Сам влезе.
— Маса. Млад маса вън. Може види вас?
Струан се разтревожи. Мей-мей пребледня.
— Веднага трябва да повикам доктора, сави?
— Сави, маса.
Обезкуражен, Струан излезе от стаята. А Сам затвори вратата зад него, коленичи до леглото и каза на Ин-хси:
— Втора майко, трябва да сменя дрехите на Върховната лейди, преди да дойде докторът.
— Да. Аз ще ти помогна, А Сам — каза Ин-хси. — Татко е наистина странен великан. Ако Върховната лейди и ти не бяхте ме предупредили, щях да бъда много уплашена.
— Татко е много добър. За варварин. Разбира се, Върховната лейди и аз го обучавахме.
А Сам погледна тревожно Мей-мей, която бе дълбоко заспала.
— Тя наистина изглежда много зле.
— Да. Но моят астролог направи добри предсказания. Трябва да сме търпеливи.
— Здравей, Кълъм! — каза Струан, като влезе в оградената с красиви стени предна част на градината.
— Здравей, тай-пан! Надявам се, не възразяваш, че съм дошъл тук.
Кълъм стана от мястото си под върбовата сянка и извади писмо.
— Това писмо току-що пристигна. Вместо да го изпратя на Ло, реших първо да те видя. Да разберем какво е то.
Струан взе писмото. На него бе написано „Лично, частно и спешно“ и бе изпратено от Морли Скинър.
— Тя загуби бебето оня ден — каза той.
— Ужасно! — каза Кълъм. — Пристигна ли лекарството синкона?
Струан поклати отрицателно глава.
— Седни, момчето ми.
Той отвори плика. Морли Скинър пишеше, че възнамерявал да не разгласява спорната новина до завръщането на Струан — смяташе, че е опасно да го направи в негово отсъствие, но сега се налага да я публикува незабавно:
„Английската фрегата пристигна тази сутрин. Мой информатор от фрегатата ми съобщи, че адмиралът бил много доволен от специалното писмо на Адмиралтейството, което той получил, и казал: «Идва време за кръвопролития, бога ми. Имаме шанс да отидем на север до края на този месец.» Това може само да означава, че пристигането на Уолън е предстоящо. Аз не бих могъл достатъчно силно да подчертая необходимостта от вашето завръщане. Впрочем, научавам, че има любопитно допълнително лично споразумение Лонгстаф — Чинг към споразумението за откуп в Кантон. Накрая, надявам се, че сте били в състояние да докажете, по един или друг начин, цената на лекарството синкона. Съжалявам, но доколкото зная, тук то не може да се намери. Оставам, сър, Ваш най-верен слуга — Морли Скинър.“