Тай-пан

— О, здравей, Горт.

— Здравей, Кълъм. Чаках те. Тъкмо отивах да пийна в Клуба. Хайде с мен.

— Тази вечер не, благодаря. Още не мога да се оправя. Толкова нощи закъснявах. А утре има и крикет.

— Едно питие няма да ти навреди. След боя, който си ял, ще ти се отрази добре.

— Не и тази вечер, Горт. Все пак благодаря. До утре.

— Както искаш, стари друже. Грижи се за себе си. — Горт затвори вратата след него.

— Горт, какво стана снощи? — попита го Лайза.

— Бедният момък направи главата. Тръгнах си от Клуба преди него, както ти казах, тъй че не знам. Той какво казва, Тес?

— Просто, че е пил прекалено много и после са го нападнали разбойници. — Тя се разсмя. — Клетият Кълъм — мисля, че за известно време ще бъде излекуван от демона на алкохола.

— Би ли ми донесла пурите, Тес, миличка? — каза Горт. — Трябва да са в шкафа.

— Разбира се — каза Тес и излезе навън.

— Чух — каза Горт, — чух, че нашият Кълъм скитосвал.

— Какво? — Лайза престана да шие.

— Не. Не е опасно — каза Горт. — Може би не трябваше да ти казвам. Не е опасно, ако мъжът е внимателен, пусто да остане. Ти знаеш какви са мъжете.

— Но той ще се жени за нашата Тес! Тя не може да се жени за някакъв развратник!

— Да. Мисля, че ще трябва да поговоря с момчето. По-добре е да внимава на Макао, че да нямаме съмнения. Ако татко беше тук, щеше да е по-друго. Но сега аз отговарям за семейството и трябва да предпазвам горкото момче от слабости. Нали няма да кажеш за това, мамо?

— Разбира се, че не. — Лайза мразеше онова, което правеше мъжете мъжествени. Защо не се владееха? Може би ще е по-добре пак да помисли за сватбата. — Тес не трябва да вземе някой развратник. Но Кълъм не е такъв. — Сигурен ли си?

— Да — каза Горт. — Поне така казват някои от момчетата.

— Искаше ми се татко да си е тук.

— Да — потвърди Горт, после добави, като че ли внезапно му беше хрумнало. — Мисля да ида до Хонконг за ден-два. Ще говоря с татко. Тъй ще е най-добре. После ще поговоря със самия Кълъм. Тръгвам с прилива.