Младите лъвове [bg]

— Не спорете с мене, полковник, не спорете с мене! — извика войникът от Торонто. — Не виждате ли, че съм страшно нервен?

— Добре, добре — усмихна се Павоне и тикна каската си назад така, че тя заприлича на мирновременно нощно гърне, килнато над гъстите му шутовски вежди. — Няма да споря с вас. Довиждане!

— Довиждане, ако не ви убият и ако аз не дезертирам — изръмжа канадецът.

Павоне му махна с ръка и се обърна към Майкъл:

— Дайте сега да покарам аз, а вие седнете отзад и си отваряйте очите на четири.

Майкъл се качи в задната част на джипа и седна върху сгънатия гюрук, за да може да стреля по-лесно във всички посоки. Павоне се настани зад кормилото. В такива моменти той винаги поемаше върху себе си най-отговорните и опасни задачи.

Павоне отново помаха на канадеца, но той не му отговори. Джипът заръмжа и се понесе по пътя към града.

Майкъл издуха праха от патронника на карабината и свали предпазителя. После сложи оръжието на коленете си и впи поглед в пътя; Павоне подкара бавно по разбитата, задръстена от развалини улица.

Майкъл оглеждаше внимателно прозорците на запустелите къщи. Изведнъж му се стори, че градът се състои само от прозорци със спуснати завеси, които по някакво, чудо бяха преживели бомбардировки, танкови битки и артилерийска стрелба на германци и англичани. Кацнал така, отгоре на колата, която пълзеше по разнебитената пуста улица, той се чувстваше едва ли не като гол и страшно уязвим сред всички тия прозорци, зад всеки от които може би се таеше германски снайперист, притиснал карабина с прецизен оптически мерник и очакващ с усмивка тоя жалък открит джип да се приближи още мъничко…

„Нека ме убият — каза си мрачно Майкъл, като се размърда нервно, защото му се беше сторило, че зад гърба му се отваря прозорец. Нека ме убият в сражение, когато съм с оръжие в ръка, а не когато се разхождаме като туристи, и то заради тоя смахнат шмекер циркаджия…“ В следващия момент обаче разбра, че се опитва да лъже самия себе си. Не, той не искаше да умре при каквито и да било обстоятелства. Какъв смисъл имаше да го убият? Войната следваше своя бавен и определен път и ако го убият, това би засегнало само него и може би неговото семейство. Убият ли го, или не сега, армиите ще продължат да се движат, машините — които всъщност играеха главна роля в сраженията — ще продължат да се унищожават взаимно и накрая капитулацията ще се подпише. „Гледай да оцелееш — каза си той ожесточено, припомняйки си часовете край купчинката стари дъски в Англия — гледай да оцелееш, да останеш жив!…“