Младите лъвове [bg]

— Дойдох да те взема — прошепна Ноа. — Хайде, тръгвай.

— Остави ме на мира — повтори Каули.

— Не е дълбоко — каза раздразнено вече Ноа. — Дявол да те вземе, разбери, че не е дълбоко. Не е нужно да плуваш.

— Сериозно ли говориш? — упорстваше Каули.

— Бърнекер е вече там. Тръгвай. Нашите ни чакат. Всички постове са предупредени и следят за нас. Тръгвай, докато не се е съмнало.

— Сигурен ли си? — В гласа на Каули прозвуча недоверие.

— Разбира се.

— По дяволите — отсече Каули. — Не желая да дойда.

Без да каже нещо повече, Ноа тръгна обратно към канала. След момент обаче чу зад гърба си шумолене и разбра, че Каули го следва. При брега Каули едва не се разколеба отново. Ноа не се опита да го уговаря и навлезе в канала. Този път водата не му се стори никак студена. „Сигурно започвам да се вцепенявам!“ — помисли си той. Каули се свлече в канала с плясък. Ноа го хвана здраво, за да не нагълта вода от страх. Чувстваше през дебелите мокри дрехи, че Каули целият трепери.

— Дръж се за мен — заповяда Ноа — и не вдигай шум.

Тръгнаха напреко през канала. Сега всичко изглеждаше много по-лесно.

Пътят беше вече познат и Ноа се движеше бързо, без страх към отвъдния бряг.

— О, майчице, майчице — повтаряше непрекъснато Каули с писклив и уплашен глас. — О, майчице, майчице, майчице… — Въпреки нова той не изоставаше от Ноа и дори в дълбоките места вървеше, без да се двоуми. Когато се добраха до брега, Ноа не се спря. Обърна се и тръгна срещу течението, като търсеше срутения участък, където с Бърнекер бяха излезли на суша. Те стигнаха до него много по-бързо, отколкото той очакваше.