Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Воля за живот. Преди десет години султанът бе наредил на стария тезкирист169 Латифи да му събере най-хубавото от османската поезия през вековете.
Латифи заседна за няколко месеца в старото книгохранилище на султан Баязид и запрелиства ръкописите. Неутешима в своята майчина мъка след смъртта на Мехмед, Роксолана тогава просто не можеше да си намери място от скръб и никой не знаеше какво ще пожелае султанката и къде ще поиска да отиде или замине — така веднъж тя се озова в книгохранилището на Баязид, като не даде време и възможност на изплашения Латифи да се скрие от нейните очи.
Като пръскаше ръкописите и се загръщаше с широкия си тъмен халат, старецът свеждаше костеливото си неподатливо тяло в нисък поклон и се мъчеше да отстъпи към изхода и да се измъкне от помещението, за да не предизвика върху главата си височайши гняв, но Роксолана му посочи с ръка да си седне на мястото, сама се приближи до него, поздрави любезно и попита как върви работата.
— Зная, че негово величество султанът ви е поръчал да съставите тезкире на прочутите османски поети — каза тя, — и вашата благословена работа интересува и мене.
Латифи доближи пръст до окото си — жест, който би трябвало да означава: „Желанието Ви ми е по-скъпо от окото.“ След това започна да изброява поетите, които вече е включил в своето тезкире — Руми, Султан Велед, Юнус Емре, Сюлейман Челеби, автора на божествения „Мевлюд“…
— Но аз, нищожният роб на всевишния, се сблъсках с някои трудности, ваше величество, аллах да ви дари щастливи и дълги дни.
Роксолана се усмихна.
— Мислех, че трудности имат само поетите, когато редят песните си — каза тя.
— Моя султанке — поклони се Латифи, — над поетите е само бог, а над мене е великият султан, нека дните му бъдат продължени и нека могъществото му се простре над четирите посоки на света. Но султанът е зает с високите държавни работи и законите и — смея ли аз да го безпокоя със своите дребни грижи?
— Та какви са трудностите ви, уважаеми и мъдри Латифи?
— Ваше величество — изплаши се старецът, — но… смея ли?
— Когато султанката пита, трябва да се отговаря. Латифи въздъхна.
— Когато се залових с тази работа, всичко ми се струваше толкова просто. А сега съмнения раздират старческата ми душа, разумът ми помръкна, в сърцето ми настъпи смут и от първия до последния намаз, беседвайки с бога, непрекъснато питам кого да включа в тезкирето си, кого да впиша за пресветлите очи на великия султан, кого да избера, питам и не намирам отговор.
Роксолана никак не се учуди.
— Кой да бъде включен ли? Нима не е ясно? Всички велики!
— Моя султанке — скръсти като за молитва сухите си длани Латифи, — а кой е велик?
— Онзи, който е прочут.
И тогава старият тезкирист й назова името на Несими.
— Кой е този? — попита Роксолана. — Никога не съм чувала името му.
— Аз сторих грях, като обезпокоих царствения ви слух с това име. Този човек е богоотстъпник.
— Но тогава защо…
— Но и велик поет — побърза да допълни Латифи.
— В какво е неговото богоотстъпничество?
— Той поставя човека по-високо от бога.
— А в какво е величието му?
— В това, че възвеличава човека в прекрасни стихове. Той има такива редове:
И още много подобни стихове.
— Защо никъде не съм ги срещала? — попита Роксолана.
— Те не проникват в дворците, макар светът да е изпълнен с музиката им.
169
Съставител на антология. — Б. а.