Интервенция [bg]

— Успокой се! — заповяда му Сана. Гласът на Шон се бе извисил, докато говореше. — Двамата с теб само обсъждаме, а не спорим.

— Съжалявам. Направо не съм на себе си от мига, в който Раул сложи кодекса в ръцете ми.

— Извиненията се приемат — кимна Сана. — Искам да те попитам още нещо във връзка с писмото на Сатурний. Използвал е думата „запечатан“, когато говори за останките на Мария. Какво според теб трябва да означава „запечатан“?

— Предполагам, че се има предвид восък. Погребалните практики по онова време включват полагане на трупа в гробница за година или повече, после костите се изравяли и ги слагали във варовикова кутия, която наричали урна. Ако изгниването не било пълно, урната щяла да вдигне смрад до небесата, в случай че не е запечатана. По тази причина би трябвало да използват нещо като восък.

— Сатурний казва, че тялото на Мария е положено в пещера в Кумран. Сухо ли е там?

— Напълно.

— А доколко е сухо в некропола под Базиликата „Свети Петър“?

— Различно, но има случаи, когато е сравнително влажно. Какво имаш предвид?

— Питам се в какво състояние биха се намирали костите, ако урната е останала запечатана. В случай че не е имало влага, бих могла да взема малко проби за ДНК.

Лицето на Шон светна.

— Изобщо не ми беше хрумвало. Получаването на ДНК би добавило друго измерение на историята. Може би Ватикана би могла да направи доста пари, създавайки Библия ленд, нещо като Джурасик парк, като възстанови някои от първоначалните действащи лица, започвайки с Дева Мария.

— Говоря ти сериозно — каза Сана, леко обидена, защото заподозря, че Шон й се подиграва. — Не ти говоря за нуклеарна ДНК, а за моето поле на дейност: митохондриална ДНК.

Шон вдигна ръце, преструвайки се, че се предава.

— Вярно, че си ми казвала преди, но не си спомням напълно разликата между двата типа ДНК.

— Нуклеарната ДНК е в клетъчното ядро и съдържа цялата информация за създаване на една клетка, позволявайки й да се определи, да речем, като сърдечна клетка, и да я накара да функционира. Всяка клетка има пълен комплект нуклеарна ДНК, освен червените кръвни телца, които са без ядра. Но всяка клетка разполага само с един такъв комплект. Митохондриите представляват микроскопични енергийни органели, които в много далечното минало, когато животът едва се зараждал, са били погълнати от примитивни едноклетъчни организми. След като в тези единични клетки вече имало налице митохондрии, те са били в състояние в течение на милионите и милиарди години да еволюират в многоклетъчни организми, включително човеци. Тъй като митохондриите са живели свободно в организмите, те имат своя собствена ДНК, която съществува в кръгова, относително стабилна форма. И понеже индивидуалните клетки имат по стотици или повече митохондрии, клетката на свой ред има стотици комплекти митохондриална ДНК. Всичко това увеличава възможността тази ДНК да бъде извлечена, дори от древни кости.