Интервенция [bg]

— Казвате, че е починала без да се мъчи? — попита госпожа Абелар, нарушавайки мълчанието. Прозвуча така, сякаш това по някакъв начин правеше злополуката с дъщеря й по-малко мъчителна.

— Не се е мъчила, да. Но се питам дали е преживяла напоследък някаква травма на врата?

— Травма на врата? Например?

— Някакво, каквото и да е, нараняване — каза Джак. Чувстваше се като адвокат по време на процес, който се опитва да анулира водещ свидетел.

— Не се сещам за никакво определено нараняване, въпреки че беше падала от люлка, когато беше на единадесет, и се беше ударила навсякъде, включително по врата.

— Говоря за нараняване, което се е случило през последните няколко дни — каза Джак, — може би миналата седмица.

— Господи, не!

— Тя занимавала ли се е с йога? — опита се Джак да отхвърли и другата възможност.

— Не, не знам за такова нещо.

— А някаква автомобилна катастрофа? Да се е случвало нещо такова напоследък?

— Мили боже, не! — повтори госпожа Абелар още по-убедено.

— Значи е била напълно добре до вчера. Никакви болки във врата или главата.

— Ами, като го споменахте сега, тя наистина се оплакваше напоследък от главоболие. Беше под стрес заради постъпването си на нова работа.

— Каква работа по-точно?

— Реклама. Пишеше рекламите за една от най-проспериращите рекламни агенции в града. Ситуацията беше доста стресираща. Доскоро беше безработна, така че се стремеше да даде най-доброто от себе си на новото място.

— Казвала ли е къде точно е съсредоточено главоболието й, отпред или отзад, на тила?

— Спомена, че било зад очите.

— А взе ли някакви мерки?

— Пиеше ибупрофен.

— И… това помогна ли?

— Не много, затова попита една нейна приятелка какво да прави, и тя й препоръча мануален лечител.

Джак се изправи в стола си. От дълбочините на съзнанието му изплува случай, за който бе чел в една статия в „Семинари по съдебна патология“, в която ставаше дума за мануален лечител и апоплектичен удар.

— Киара отиде ли при този лечител? — попита Джак, докато се опитваше да си спомни подробностите от публикацията. Спомни си, че беше свързан с дисекция на вертебрална артерия, точно каквато бе открил тази сутрин у Киара.

— Отиде. Доколкото си спомням, това беше миналия четвъртък или петък.

— Главоболието й мина ли?

— Да, поне в началото.

— Защо казахте „поне в началото“?

— Защото съсредоточеното зад очите й главоболие премина, но започна друго, в задната част на главата.

— Имате предвид в задната част на врата?

— Тя каза в задната част на главата. Сега, като започнахме разговора, си спомням, че освен това ми каза, че се била разхълцала много лошо, хълцането не можело да спре и това направо я докарвало до лудост.