![Интервенция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/5/intervenciya-bg-download.jpg)
Интервенция [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625707
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Интервенция [bg]». Краткое содержание книги:
От гледна точка на Сана дори външният вид на двамата сякаш се мъчеше да оспори шансовете да бъдат приятели. Шон беше истински атлет, който беше практикувал различни спортове в „Амхърст“. При ръст сто осемдесет и шест сантиметра и тегло деветдесет килограма той беше физически впечатляващ и все още във форма от състезателен тенис. Джеймс беше нисък и закръглен, а сега, често свел надолу глава, в яркочервената си роба, съвсем приличаше на елф. И отгоре на всичко Шон беше черен ирландец, с гъста, черна коса и силни ъгловати черти. Джеймс, от друга страна, имаше червена коса и белезникава, луничава, почти прозрачна кожа.
Онова, което бе събрало двамата мъже и циментирало отношенията им, както Сана по-късно щеше да научи, беше първо случайността, а по-късно — любовта към дебатите. Като първокурсници били настанени да живеят в една стая. Към тях се присъединил и друг студен, който живеел в стаята срещу тях. Казвал се Джак Степълтън и се случило така, че той също се установил да живее в Ню Йорк Сити. По такъв начин Тримата мускетари, както ги наричали в колежа, по чудодеен начин се оказали в един и същ град, макар че кариерите им били в съвършено различни сфери.
За разлика от Джеймс, Сана бе срещала Джак Степълтън само два пъти. Той изглеждаше толкова подчертано затворен в себе си, че тя се питаше как се е разбирал с другите. Може би сериозността и сдържаността му, както и липсата на самомнителност го бяха направили спойката, която е държала в едно групата приятели през студентските години.
— Джеймс ще откачи — продължи Шон, като продължаваше да се усмихва пред перспективата. — А аз ще се наслаждавам. Това ще е моят шанс да го сложа на горещия стол, а той да се гърчи. Нямам търпение да повдигна отново въпроса за непогрешимостта. Като се имат предвид всичките папски глупости през Средновековието и Ренесанса, това е въпрос, по който сме спорили повече от сто пъти.
— Защо си толкова сигурен, че това откритие е със същата важност като откритата от Картър Гробница на Тут? — попита Сана, за да смени насоката на разговора.
Тя не знаеше какво точно са открили другите двама археолози, които Шон бе споменал, макар името Шлиман да й прозвуча познато.
— Фараонът Тут е детска играчка, проблясък в пясъците на времето — каза Шон, — докато за Дева Мария може да се каже, че след първородния й син тя е най-важният човек, живял на земята. Всъщност, може би дори двамата са еднакво важни. Тя е Божията майка, в края на краищата!
— Не е нужно да се дразниш — каза Сана успокоително. Напоследък Шон често показваше раздразнение, когато мислеше, че тя не е съгласна с него в собствената му професионална област. Иронията беше, че тя по никакъв начин не поставяше под съмнение историческата важност на Дева Мария, особено в сравнение с недораслото хлапе Тутанкамон, но Картър все пак беше изкопал истинско златно гърне. До този момент всичко, което с което разполагаше Шон, бяха три листа папирус с непотвърдена автентичност, в които се говореше за мощите на Дева Мария. Въпреки това обаче Сана можеше да види какво мисли Шон по нейната собствена реакция. Когато Шон бе стигнал до мястото в писмото на Сатурний, което се отнасяше до мощите на Дева Мария, тя бе реагирала така, сякаш Шон я бе плеснал през лицето.
— Не съм раздразнен! Само съм изненадан, че не виждаш невероятната важност на това писмо!
— Виждам я! Виждам я! — настоя Сана.
— Според мен е станало по следния начин: Басилидис е попитал Сатурний не само какво мисли за божествеността на Симон, но също така дали Симон е написал нещо съществено и ако е така, къде може да се намира. Може би Басилидис е имал своите подозрения. Ето защо вярвам, че Сатурний е описал Евангелието на Симон, както и това, че двамата с Менандър са го сложили в гробницата. Не вярвам, че Басилидис е имал някаква представа, че мощите на Дева Мария са били пренесени в Рим от Симон, нито пък че изобщо го е било грижа. Той се е интересувал от Симоновата теология.
— Какво всъщност е определението на думата „евангелие“?