Интервенция [bg]

— Чувала съм за садукеите и фарисеите, но никога за зилотите5 и есеитите6 — каза Сана, връщайки се отново към писмото. — Кои са били тези хора, за които говори Сатурний?

— Отделни еврейски секти, от които садукеите и фарисеите са били най-важните поради своята численост. Есеите били малки, мирни, аскетични групи, които смятали, че юдейските жреци са осквернители на Ерусалимския храм. Макар че есеи имало в повечето палестински градове, строгите им лидери ги извели в пустинята по крайбрежието на Мъртво море в Кумран. Те били преписвачите на Ръкописите от Мъртво море, а също така и хората, които са ги скрили, за да не попаднат в ръцете на римляните.

Сана го слушаше с любопитство.

— Зилотите са по-определени в политическо отношение. Тяхната първостепенна цел била да освободят юдеите от римските деспоти, а най-фанатичните членове били наричани сикарии. За да разбереш какво се случвало в първи век, трябва да помниш, че повечето искали римляните да се махнат от Палестина, освен, разбира се, самите римляни, и до голяма степен тогавашните месиански пророчества се отнасяли точно до това. Юдеите очаквали да се появи месия и да ги освободи от римляните, което било една от причините, поради които на много юдеи не им се харесвало Исус да е Месията. Той не само не ги освободил от римляните, но и самият се пожертвал в сделката.

— Хубаво — кимна Сана. — Но защо зилотите и есеите ще тръгнат да заговорничат да крадат тялото на Дева Мария? Според мен в това няма никакъв смисъл.

— Сатурний не уточнява, но ми се струва, че има предвид следното: когато Дева Мария умряла през 62-ра година пр.н.е., както той казва, и я погребали в пещера в Маслинената планина — може би дори и днес гробът й е там — някои зилоти, вероятно сикариите, видели възможност да разпалят огньовете на омразата на римляните към юдеите. Това, което се опитвали да направят, било да започнат въстание, без да се интересуват на коя страна е подстрекателят. Преди това сикариите били концентрирани предимно върху засилването на омразата на юдеите към римляните, поради което вложили много време и енергия, за да убиват тези юдеи, за които мислели, че сътрудничат на римляните. Целта била да бъдат накарани юдеите да започнат битката.

След това смъртта на Дева Мария предложила нещо друго — най-вече възможност да свържат неудовлетворението на римляните с проблема за религиозно съперничество. Разбираш ли, по онова време, в средата на първи век, юдеите, които били станали последователи на Исус, се считали за юдеи, а не за нова религия. И все пак те не се разбирали с традиционните юдеи. Всъщност, непрекъснато били на нож за неща, които на римляните им изглеждали нелепо дребнави. И отгоре на всичко имало вътрешни борби между юдеите християни. Това била чиста религиозна анархия, заради която римляните били разярени.