Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Той въздъхна със съвсем естествено изиграно разочарование и скръб. Юмруците на Герет се свиха.

-Да, дълго ще помним този черен ден... - глухо промълви той, навеждайки глава. - Колко от нашите останаха там! Аз се измъкнах като по чудо... Все пак добре се биха вашите сродници! Без да се обиждате, но ако не бяха те - сега щяхме да пируваме в Ануминас!

-Ще имаш време да ни разкажеш подробно за тази битка - прекъсна го Торин - а сега ни кажи, къде да намерим Господаря?

-Или пък Сандело! - внезапно добави хобитът.

-Познавате Сандело? - трепна Герет.

-Да, и какво от това? - намръщи се Торин. - Кой не познава известния майстор на мечовете? Но ти не ни отговори. Ние искаме да настигнем отряда.

-Но вие няма да намерите Господаря там... - притеснено каза Герет.

-Как така?! - откъсна се едновременно и от тримата спътници.

-Миналата нощ той остави войската под командването на Берел, а самият той с неголям отряд от хазги, заедно със същия хелги-баана, за когото си спомнихте, препуснаха някъде на югоизток. С него тръгна, както винаги, и Сандело.

-Та-ка-а... - Торин вече не трябваше да разиграва пълно объркване и горчиво разочарование. - Какво да правим сега? Накъде да вървим? Накъде е могъл да тръгне?

-Господарят никога на казва къде отива и кога ще се върне. Само ще ви кажа - сигурно съм бил с него по-дълго от вас - той винаги се появява, когато това е необходимо.

-И няма никаква надежда... - започна Дребосъка.

-Не, да го откриете е безнадеждно - Герет поклати глава. - Хазгите са много бързи, а Господарят - та той е по-бърз от всички. Но ако сте имали задача, можете смело да кажете всичко на Берел - след Сандело той е неговият най-приближен човек.

-Господарят въобще не ни каза какво да правим в такъв случай - сега вече престорено наведе глава Торин. - Но, освен това, накъде да вървим сега? Ние сме западни джуджета, на изток не сме идвали. Не знаем нито пътища... Не познаваме никого... Нищо, нищичко не знаем!

-Нали ви казвам - търпеливо повтори Герет - присъединете се към войската. Ние отиваме далеч на изток, зад Карнен, като заобикаляме земите на онези, загубили разсъдъка си злобни баскани, после се отбиваме от пътя, който минава през Невбор-на-Дещ (нито Торин, нито Строри, още по-малко пък Фолко, никога не бяха чували за нещо подобно) и покрай Хе- лийските планини (Дребосъка се оживи) излизаме пред Пустата планина. Зад нея, заобиколена от Горите Ча, има неголяма свободна земя, където Господарят ни заповяда да го чакаме.

-Та това са месеци и месеци път! - учуди се Торин.

Герет започна да ги разпитва за южните земи и приятелите, стараейки се да укрепят доверието му към тях, му разказаха много от това, което бяха научили по време на своето пътуване. Бедата беше там, че те се бояха да досаждат много на Герет, страхувайки се от излишни подозрения, но все пак Дребосъка рискува да полюбопитства накъде е тръгнал сега - ако това, разбира се, не е тайна.