Лунен ловец [bg]

Изчерви се, но не само лицето, а и шията, и гърдите й поруменяха.

— Донякъде се радвам, че не помниш някои от нещата, които ти наговорих.

— Сега съжалявам, че съм ги пропуснал — усмивката ми беше искрена.

Погледнах я. Гледах я истински. Косата й бе мокра и оплетена, лицето й още бе румено. Погледите ни се срещнаха и притеснената й усмивка бавно се скри, заменена от нервно очакване. Сега рязката мускусна миризма, която долавях откъм нея, стана по-наситена. Уханието на желанието й ме изпълни целия.

Приглушеното осветление в банята правеше очите й още по-яркозелени. Не беше изумителна красавица, но бе хубава дори без грим. Очите й потъмняха, погледът й стана бездънен, докато се взирах в нея. Както и преди, вълкът изрева и се появи. Преди да успея да се спра, аз се наведох и я целунах. Започнах бавно, като миналия път, но чувството се задълбочи и усили. Поставих ръка зад главата й, за да я приближа. Искрите от докосването на устните ни пареха, но не причиняваха болка. Бе изключително приятно. Дъхът ми спря от това усещане, то ме погълна.

Другата ми ръка се плъзна във водата и хавлията отплува. Погалих голото й тяло и тя отвърна с нежни звуци. Отново се опитах да си напомня, че тя е на ръба, но тялото ми не ме слушаше. Изпитваше глад за нещо безименно, нещо отвъд логиката, на периферията на разума.

Отдръпнах се и попитах за трети път, прошепнах го в устните й, защото трябваше да узная отговора:

— Защо искаш да умреш, Сю?

Сега ми отговори. Навярно времето, което бе прекарала в разговор с вълка у мен, й бе позволило да изясни отговора.

— Напук на тях. Да избягам от всички, които ме използваха. — Засмя се дрезгаво. — Ходех на работа, когато не бях на себе си от високата температура. Работех, без да ми плащат и без да ми благодарят. Никога не съм получавала някаква благодарност. Никакво поощрение. Продължавам да отхвърлям мечтите си заради нечии други. Дори парите не са награда. Те са истинско проклятие. — Самотна сълза проблесна в призма от цветове, докато се стичаше по бузата й. — Моето озлобено, изпълнено с ненавист семейство изцеди от мен всичко самостоятелно и полезно. Използваха ме непрекъснато, докато не остана нищо. Вече няма какво да давам и ако продължа да се раздавам, болката ще бъде още по-силна. Ще приключи единствено когато ме няма. Защото не мога да ги спра. Не мога да избягам от тях. Не виждам никакъв друг начин.

— Грешиш. Можеш да им избягаш — казах решително. Някакво си скапано семейство не е причина да се мре. — Основи тръст. Изчезни в нощта. Замини за Аржентина, за Бразилия, за Швейцария. Можеш да си купиш нова самоличност и да се превърнеш в друг човек.