Лунен ловец [bg]

— Благодаря за вечерята.

Поклати глава.

— Не искаше да ядеш. Подуши пържолата и я облиза, но погледът ти веднага се върна към мен. Не ми хареса и отново затворих вратата.

Закашлях се да прикрия усмивката си. Да, доста съм целенасочен. Ако тя не беше там, сигурно щях да изям пържолата.

— Защо не си тръгна?

— Не знаех колко време ще останеш така или какво ще стане после. Не можех просто да те оставя затворен в стаята като в капан. Не би могъл да си отвориш. Можеше да гладуваш или да умреш от жажда, ако си бях тръгнала.

Въздъхнах и поклатих глава.

— Доброто ти сърце ще те довърши.

— Нали това е целта — отвърна тя равно.

Усмихнах се. Черният хумор ми допада.

— Щом това е целта, защо не ме остави да те хапна на вечеря?

— Как щеше да го обясниш? Щеше да стане истинска касапница.

Това беше самата истина.

— Значи не те беше страх от мен?

— Не повече, отколкото от другите кучета, ммм, вълци — сви рамене тя. — Обичам животните.

— Каза, че си го виждала и преди. Кога?

— О, боже, беше много отдавна. Само откъслечни спомени. Дори не съм сигурна, че наистина се е случило.

— Разкажи ми — наредих й.

Трябва да разбера дали има и други като мен. Освен Бабс. Тя не беше особен извор на информация, а аз явно не умея да ги надушвам. Поне мисля, че не мога. Навярно трябваше да позволя на Бабс да ме обучи, както самата тя искаше.

— Вероятно съм била около четиригодишна. — Плъзна се във водата и протегна пръстите на крака си, за да пусне топлата вода. Говореше по-високо, макар да не бе необходимо. — Родителите ни заведоха в гората. Майка ми наистина бе страхотна преди, когато татко беше жив. Мила, загрижена, направо чудесна — усмихна се. — Помня, че специално отиде до магазина да ми купи италианска наденичка за пикника. Тогава любимият ми сандвич се състоеше от наденичка с кетчуп и бял хляб.

Изкикоти се, действително се изкикоти. Никога преди не бях чувал непресторен кикот. Беше мило и аз й се усмихнах. Дори очите ми се смееха. Тя отново се изчерви и извърна поглед. От нея се разнесе мускусът на желанието. Пръстът на крака й отново се пресегна към крана, но аз я изпреварих. Ръката ми докосна босия й крак и през двама ни протече електричество. Задъха се и ме изгледа шокирано. За миг очите ни се срещнаха, но й стана неудобно и отклони поглед. Потопи крак във водата.

Въздухът пращеше от сексуално електричество.

Не сега, строго предупредих себе си. Първо работата.

— И така, отидохте на излет? — подканих я, след като внезапният й страх погъделичка ноздрите ми.