Лунен ловец [bg]

После лекичко духнах върху кожата, която бях овлажнил с език. Потръпна и простена. Подухвах студен въздух по гръбнака й и гледах как настръхва, докато се извива на леглото. Прокарах език в свивката на коленете й и по гладките прасци. Вдигнах крака й и лекичко духнах върху стъпалото. Стисна възглавницата в юмруци.

Когато отново я обърнах, дишаше тежко, както и аз. Погледна ме, дъхът й спря и очите й се разшириха.

— Какво има? — попитах дрезгаво.

— Очите ти… пламтят в червено.

Никога не се бях любил с жена по време на пълнолуние, но вълчата част от мен знаеше, че това е нормално, естествено.

— Имаш ли нещо против? Плаши ли те?

Погледна ме и подуших изненадата й, докато отговаряше:

— Всъщност не. Даже някак си ме възбужда. — Усмихнах се и се съсредоточих в мислите, които минаваха през главата й. — Наистина ме възбужда! Не знам дали идеята е добра, или не. Уплашена съм, но, господи, искам го.

Взрях се в очите й, когато отново се върнах към краката й. Наблюдаваше ме как ги ближа бавно и целенасочено и бедрата й се разтвориха почти неволно. Приливът на мускус в ноздрите ми бе направо неустоим, но отново пренебрегнах поканата и се преместих по-нагоре, където описах малки кръгчета върху корема й с език. Издаваше ниски гърлени звуци. Очите й бяха затворени, устните й се движеха, но от тях не излизаше нито дума.

— Имаш прекрасно тяло — казах тихичко.

— Не, нямам — тонът й бе тъжен.

Надигнах се на ръце и се взрях в нея.

— Лъжец ли ме наричаш?

— Н-не. Не исках да…

— Или е така, или обиждаш вкуса ми. Това, което виждам, ми харесва. Някакви проблеми ли имаш? — Понякога трябва да си агресивен, за да ги накараш да ти повярват. На много жени им е трудно да получават комплименти.

Усмихна се.

— Нямам проблеми. Благодаря ти.

Бързо и силно плъзнах тяло по нейното. Очите й се разтвориха да срещнат погледа ми. Езикът ми нахлу в устата й, тя потръпна и прокара ръце по гръбнака ми. Силни пръсти се вкопчиха в гърба ми и тя здраво обви ханша ми с краката си. Плъзнах ръце под нея и я притиснах. Паренето от ноктите й ме побъркваше, но жадувах за още. Трябваше да продължа, и то бързо.

Устните ми преминаха към шията й, целувах и нежно докосвах кожата, докато се намествах върху нея. Имах нужда от още. Зъбите ми проникнаха по-дълбоко в шията й. Дишането й стана плитко, повърхностно и учестено. Това, което исках да направя по-нататък, изобщо не ми бе присъщо. Трябваше, задължително беше да я покоря. Да я заставя да се предаде. Прокарах длани надолу по ръцете й, докато не стигнах китките и я приковах към леглото. Захапах я силно, още по-силно, но се спрях точно преди да пусна кръв. Това бе забранено.

Все още миришеше единствено на желание и глад. Не подушвах никакъв страх. Харесваше й онова, което правя. Прочетох мислите й, долових го в мириса й. Втренчих се в нея. Отвърна на пламтящия ми поглед и ме прие. Отново лекичко я захапах. Сякаш разбираше какво искам от нея. Извика, макар да не я бях ухапал силно.