Лунен ловец [bg]

Изглеждаше изненадана.

— Ти май не си спомняш? Наистина ли?

Не й влизаше в работата.

— Просто ми разкажи твоята версия.

Облегна се във ваната, като придържаше кърпата. Сега бе абсолютно трезва и като че ли повече се владееше. Затворих вратата, за да не излизат топлината и невероятният аромат, и сложих пистолета върху умивалника. Нямаше да може да го грабне преди мен, ако се стигнеше дотам. Отдалечих се в просторното помещение и седнах на ръба на ваната близо до коленете й, като я гледах в лицето. Това леко я изнерви, но възможностите бяха: или ръбът, или табуретката. Ако бях седнал там, трябваше да извръща глава към мен през цялото време. Несъзнателната й реакция бе да стегне кърпата около себе си.

— Амии ти ми хвърли сакото и каза да се махам.

— Което ти не направи — укорих я аз.

— Изглеждаше така, сякаш изпитваш силни болки, и крещеше — гласът й бе спокоен, като че ли причината, която излагаше, бе основателна.

Поклатих раздразнено глава.

— Предполага се, че стаята е звукоизолирана.

— Закрещя, преди вратата напълно да се затвори — сви рамене тя. — После стана другото. Не искаше да ме пуснеш вътре, а аз не знаех какво да правя. Затова слязох долу.

Внезапната паника, че може би съм бил разкрит, накара стомаха ми да се свие на топка.

— Нали не си казала на никого? Не си го направила, нали!

Погледна ме, без да трепне. Изобщо не беше уплашена.

— На пълна идиотка ли ти приличам? Просто попитах главния — Макс? — дали има отделен ключ за спалнята, защото, без да искам, съм заключила сакото си вътре. Предложи ми да дойде с мен, но му обясних, че си в гадно настроение и идеята не е много добра. Очевидно славата ти се носи. Очите му станаха огромни и се съгласи.

Умен човек.

— Както и да е, даде ми ключ, който трябва да върна, преди да си отида. Каза ми, че отключва всичко в стаята. И наистина е така. Стана ми скучно и опитах всички ключалки.

Това обясняваше, че мирисът й се усещаше навсякъде.

— И намери куража да отвориш вратата на спалнята?

— Трябваше. Реших, че може да си получил пристъп или нещо подобно.

— Нещо подобно — отвърнах кисело.

— Добре де, беше нещо подобно. Отключих вратата и те видях в целия ти блясък! Черно-бял и озъбен. — Изглеждаше впечатлена, но не и изплашена.

— Би трябвало да си разтревожена, нали разбираш. Не е съвсем нормално.

Сю сви рамене и кърпата се плъзна надолу. Хвана я, преди да се види нещо интересно. Щом ме улови, че я гледам, тя се изчерви и от нея се разнесе горещ пустинен повей. Човек би си помислил, че е невъзможно в пълно с пара помещение, но така мирише смущението.

— Сигурно щях да съм, ако ми беше за пръв път. Но съм го виждала и преди.

— Какво?! — възкликнах аз. — Виждала си го да става точно с мен?

— Не. Не с теб. С някой друг. Дори не му знам името. Навярно никога няма да го науча. Съвсем го бях забравила. Когато отворих вратата и те видях седнал на задните крака да разкъсваш остатъка от ризата си със зъби, изведнъж се сетих.