Индийската съпруга [bg]

— Журналисти — отбеляза Айнар. — Не говори с тях!

Кале остана смаян от реакцията му. Думите на Айнар прозвучаха като команда и Кале не успя дори да гъкне. Двамата новодошли се приближиха към тезгяха, поздравиха първо Кале и Айнар, после огледаха внимателно цялото помещение. Айнар кимна резервирано в отговор и прие поръчката им: кока-кола и кюфтета. Зае се веднага да ги приготвя, обърнат с гръб. Кале не смееше да отпие от кафето си. Лишен от закрилата на Айнар, изведнъж се почувства уязвим.

— Да ти настръхнат косите от такива ужаси — отбеляза единият от гостите и погледна Кале.

Таксиметровият шофьор кимна, но не отговори. Хрумна му спасителната мисъл, че в джоба си носи пътен лист с обичайните маршрути. Извади го и се захвана да ги оглежда с престорено съсредоточен вид.

— Подобна трагедия сигурно придобива размерите на земетресение в селце като вашето. Колко души живеят тук?

Съвсем нормален въпрос. Девойките в ъгъла се смълчаха и се вторачиха с любопитство в двамата журналисти. Кале се принуди да отговори:

— Две-три хиляди — лаконично обясни той и отново заби поглед в пътния лист.

— Но жертвата не е тукашна, така ли да разбирам?

Колегата на разпитващия журналист проточи врат.

Айнар се обърна и удари две чинии върху тезгяха.

— Щом дори полицията не знае коя е жертвата, как очаквате ние да знаем? — сухо се обади съдържателят.

Журналистът се усмихна язвително.

— Винаги се намира някой, който знае — мрачно отбеляза той с кисел вид. — А нашата задача е да разберем самоличността ѝ.

— Ами отидете да разпитвате другаде — сопна му се Айнар. — Тук хората идват, за да се нахранят и да отдъхнат.

— Чудесни сандвичи — похвали го другият журналист и се поклони.

Двамата се спогледаха, повдигнаха вежди и се оттеглиха на масата до прозореца. Приковаха очи в двете девойки.

— Само да не се вкопчат в Линда — тихо промърмори Айнар. — Това момиче не може да преценява кое би ѝ навредило.

Кале не проумяваше защо съдържателят говори толкова сърдито, ала вероятно Айнар беше по-умен и знаеше как е най-добре да се държи човек с хиените от града. Кале посегна към каната, за да си налее още кафе.

— Ти разбра ли какво станало със сестрата на Гюндер?

Айнар го погледна с недоумение.

— В болницата е, в кома. На командно дишане — обясни Кале.

Айнар смръщи вежди.

— Какво се е случило? Той обади ли ти се?

— Да. Пътна злополука.

— Ами? — колебливо попита Айнар. — Нима се е обадил на теб, за да ти го съобщи? Та вие не сте особено близки.

— Така е, не сме, но Гюндер очакваше гостенка от чужбина, а му се наложи да остане при сестра си в болницата и нямаше как да я посрещне на летището. Затова ми звънна и ме помоли да отида до „Гардермуен“ и да я взема.