Индийската съпруга [bg]

„Тук, в Елвеста?“, помисли си потресен Гюндер. Интервюираха полицейски служител. „Нямаме данни за идентичността на жертвата. Никой не е подал сигнал.“ Гюндер слушаше много внимателно. Какво казаха?

Жена от чуждестранен произход. Трупът е намерен силно обезобразен.

Отпусна се над бюрото, разтреперан от ужас. Телефонът иззвъня пронизително и настойчиво. Гюндер не искаше да вдигне слушалката. Стискаше плота на бюрото, докато звънът се разнасяше из стаята. Всичко пред очите му се разми. После настана тишина. Помъчи се да се изправи, но се чувстваше вдървен. Обърна глава към телефона. Неволно му се прииска да се обади на Марие, както правеше винаги, когато го сполетеше неприятност. Но нямаше как да ѝ се обади. Излезе в коридора да си вземе ключовете за колата. Пуна вероятно е отседнала в някой хотел в града. Рано или късно ще се появи. Жертвата на убийството, за която съобщиха по радиото, няма нищо общо с нея. Нали непрекъснато стават какви ли не нещастия и престъпления. Гюндер реши да ѝ напише бележка и да я окачи на вратата в случай, че Пуна пристигне в негово отсъствие. Моята съпруга Пуна. Гюндер видя лицето си в огледалото и подскочи от уплаха. Очите му го гледаха с нескрит безграничен страх. Телефонът отново звънна. Обажда се Пуна, разбира се! Не, обаждат се от болницата, реши той, Марие е починала. Или не, сигурно е Карщен от Хамбург, който иска да разбере как е сестра ми, тръгнал е за летището и ще се качи на първия полет до Норвегия. Гюндер не позна. Обаждаше се Кале Муе. Гюндер замръзна със слушалка в ръка, надвесен над бюрото.

— Гюндер — подхвана Кале, — исках само да проверя какво е положението.

Гласът му звучеше вяло. Гюндер онемя. Нямаше какво да каже на таксиметровия шофьор. Хрумна му да излъже, да отговори: да, тя пристигна. Загубила се из града, разбира се. Взела такси от града и шофьорът не успял да се ориентира в района.

— Какво стана? — поинтересува се Кале.

Гюндер продължаваше да мълчи. Новината, съобщена по радиото, шумеше в главата му. Кале сигурно също е чул трагичната вест. Глупакът му с глупак, въобразил си е нещо. Но какво да се прави, хората са си такива, все за най-лошото мислят. Кале беше много притеснителен човек.

— Там ли си, Гюндер?

— Тъкмо тръгвах за болницата.

Кале се изкашля.

— Как е сестра ти?

— Не са ми звънили. Значи не се е събудила. Не зная — додаде той.

Отново настъпи мълчание. Кале сякаш искаше да го попита нещо, но не събираше смелост. Гюндер нямаше намерение да му помага.