Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Ако е октомври, можем да отскочим до алпийския курорт Трентино, където тогава се провежда фестивал на кестените.
Да видим сега тук как да хапнем кестени.
Единият вариант е да потърсите уличните продавачи на кестени, ако са по джоба ви, няколко горещи кестени в джоба ви могат да се превърнат в дребното романтично преживяване, с което делникът не става празник, но поне се опитва да бъде.
Другият вариант е сами да си приготвите кестените. Най-лесните начини са да ги сварите или опечете. И в двата случая първо трябва да ги сцепите, за да не се пръснат при загряването.
За да се сварят, кестените се поставят в тенджера, заливат се с вода колкото да ги покрие и се варят 30-40 минути. Готови са, когато започнат да се нацепват.
За печене те се поставят на един ред в тава и кротуват като манекенка в солариум в загрята до около 200 градуса фурна за половин час. Тъй както човек няма търпение да види добре ли е изпечена манекенката в солариума, така и кестените трябва да се разбъркват от време на време за да се изпекат равномерно. Манекенката е готова когато кожата й посред зима е кафява като кестен, а кестените са готови когато се разпукат и пръснат чуден аромат.
Добре, но не всичко в този свят е ядене. Има и кестени, които не се ядат. За тях обаче Петър Димков пише “тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година”. Казват, че народният лечител непрекъснато е носел в джобовете си по няколко кестена. Нищо не ни пречи и ние да правим така, не е важно вярваме ли или не в лечебната им сила, но ако те ни напомнят, че не само кестените, но и ние можем да даряваме на другите положителна енергия, топлина или поне усмивка, значи наистина от кестените има полза…
Огън и лед
В класическата басня за щуреца и мравката на кого симпатизирате - на щуреца или на мравката?
Откакто свят светува хората са раздвоени в отношението си към щуреца и мравката. Официално везните клонят в полза на мравката, обаче всички искат да са като щуреца, преследват го за автографи, а около него винаги е пълно с фенки, а пък в наши дни и с фенове, които го преследват със същите намерения, както фенките. Мравката е правилна, обаче щурецът е готиният.
Само че разумният човек никога не забравя един основен въпрос: „А когато сняг забръска що ще чиниш ти зимъска?” В класическата басня отговорът на щуреца е: „Срам не срам ще поискам от твойто житце събрано”. И мравката съвсем правилно му отговаря: „Аз пък няма да ти дам, гиди дърти мързелан”.
Това - в класиката. Иначе често пъти щурецът дава на мравката под формата на помощи или на финансиране, обикновено на траншове, на траншове, обаче първо мравката трябва да напише проект, с помощта на щуреца, разбира се.
Да видим каква е реалността. Когато навън сняг е забръскал и хубаво е навалял, какво ги влече да правят и щуреца, и мравката? Разбира се, да излязат някъде сред природата, да газят бял пръхкав сняг, може нещо снежни топки, може някой снежен човек, може ски или шейни. Идилия.
А когато щурецът или мравката се приберат някъде под покрив и двамата гледат да седнат на маса, човешко е. В такова време, на забръскал сняг, най-много на маса върви нещо там цър-пър, а ако става дума за „на маса” в прекия смисъл, значи трябва да поговорим за фламбирането.
Откакто човек е открил огъня, все го влече да насяда около него и да си приказва, загледан в пламъците. А пък често пъти разговорът може да секне за малко и тогава всички мълчат, просто загледани в пламъците. Огънят не само топли тялото, той топли и душата. Може би този ни стремеж да се съберем около огън прави така популярно фламбето.
Фламбето е нещо просто, но си има своите тънкости и най-тънката от тях е човек да не запали къщата докато смайва гостите си с огнени ястия.
За фламбиране са необходими огнеупорен съд, най-добре тиган и спиртник за подгряване, който подпомага фламбирането, но не е задължителен. Алкохолът, който ще се използва, зависи от продуктите за фламбиране - за пикантни ястия уиски или водка, или дори джин, за бяло месо - коняк или ракия. За плодове подходящата напитка е съответният плодов ликьор. Майсторите смесват два или три вида напитки. Алкохолът под 40 градуса не гори добре и затова винаги се смесва с чист спирт.
Основното правило при фламбирането е, че алкохолът не бива да изгори напълно, а пламъкът се угася като се покрие с капак.
Докато търсех интересна рецепта за фламбе, открих, че всичко става за фламбиране, включително разни супи и сладолед. Да не се правим на прекалено интересни обаче, нека да фламбираме банан: