Плажът [bg]

Скрит зад тъмните стъкла на кадито, убиецът свали от себе си отличителните белези на Марко — шофьорската шапка и перуката, фалшивите мустаци, хотелската ливрея, каубойските ботуши. След това извади от торбата „Чарлс Ролинс“ — бейзболна шапка, изтъркани маратонки „Адидас“, големи слънчеви очила, журналистически пропуск и две камери.

Преоблече се бързо, напъха обратно принадлежностите на Марко, след което се върна в „Уайли Принсес“ с тауруса. Даде на пиколото бакшиш от три долара и отиде на рецепцията. Извади късмет и му дадоха стая с огромно легло и гледка към океана.

После се запъти към стълбите в другия край на зашеметяващото с размерите и великолепието си мраморно фоайе на хотела. Анри с дегизировката на Чарли Ролинс видя съпрузите Макданиълс и Бен Хокинс, седнали заедно край ниска стъклена маса, с чаши кафе пред всеки.

„Ролинс“ усети как сърцето му подскочи, когато Хокинс се обърна и го погледна. Очите му се спряха върху него за частица от секундата — може би мозъкът му на ченге сравняваше, — преди „рационалният“ му мозък, заблуден от маскировката, да накара погледа да се отмести.

Играта можеше да се раздвижи само благодарение на този поглед, но Хокинс не го позна, въпреки че няколко часа седя до него в колата. Това беше истинското вълнение — да се плъзнеш по острието на бръснача и да останеш невредим.

И така, Чарлс Ролинс, фотографът от несъществуващия „Толк Уийкли“, постави нов рекорд. Вдигна камерата „Сони“ — кажете зеле, мишлета! — и направи три снимки на Макданиълс.

Хванах ви, мамо и татко!

Сърцето му още туптеше учестено, когато Ливън се намръщи и се наведе напред, закривайки Барбара от окото на камерата.

Изпадналият в екстаз убиец изкачи почти на бегом стъпалата до стаята си. Мислите му бяха заети с Бен Хокинс — мъжа, който го интересуваше повече дори от двамата Макданиълс. Хокинс беше талантлив автор на криминални романи, книгите му бяха почти толкова добри, колкото „Мълчанието на агнетата“. Но не се бе превърнал в световна знаменитост. Защо ли?

„Ролинс“ пъхна електронната карта в процепа, зелената лампичка светна и вратата се отвори, откривайки обичайната великолепна гледка, на която той почти не обърна внимание. Беше зает да прехвърля идеите си наум. Обмисляше как да направи Бен Хокинс част от своя проект.

Въпросът беше как най-добре да се възползва от него.