Плажът [bg]

Точно в този момент жадувах да чуя сладкия й глас и тя не ме разочарова — отговори при третото позвъняване. След първоначалната размяна на поздрави я подканих да ми разкаже как е минал денят й в „Интермецо“.

— Беше скапано, Бенджи. Реми за пореден път уволни Роко — рече Аманда и продължи със силен френски акцент: — „Какво трябва да ти кажа, за да те накарам да мислиш като главен готвач? Това е отвратително! Прилича на курешка на гълъб“. След което последваха най-малко дванадесет „ох и ах!“. — Тя се засмя и продължи: — След десет минути отново го назначи. Както обикновено. За капак аз загорих крем брюлето. „По дяволите, Ахмана-ах, mon Dieu. Ти ме поооодлудяваш“. — Тя отново се засмя. — А ти как си, Бенджи? Ще напишеш ли историята си?

— Прекарах по-голямата част от деня с родителите на изчезналото момиче. Те разговаряха с мен.

— О, боже! Сигурно е било доста тъжно?

Предадох накратко на Манди интервюто си с Барбара, споделих й колко много съм харесал двамата Макданиълс и че те имат още две деца — момчета, които са осиновили от руско сиропиталище.

— По-големият им син бил полужив от глад и липса на грижи, когато полицията в Санкт Петербург го намерила. По-малкият се е родил с вродени аномалии, тъй като майка му била алкохоличка. Ким решила да стане педиатър заради братята си.

— Бен, скъпи?

— Да? Да не би да прекъсва?

— Не, чувам те добре. А ти чуваш ли ме?

— Идеално.

— Тогава слушай. Бъди внимателен, ще бъдеш, нали?

Жегна ме леко раздразнение. Аманда притежаваше необикновена интуиция, но аз не се намирах в опасност.

— Да внимавам за какво?

— Спомняш ли си, когато онази вечер забрави куфарчето с всичките си бележки за историята на Донато?

— Ще ми напомниш за автобуса, нали?

— След като го спомена.

— Тогава бях омагьосан от теб, глупачето ми. Гледах в теб, когато слизах от тротоара. Ако беше тук сега, би могло отново да се случи.

— Това, което искам да ти кажа, е, че сега звучиш по същия начин, както тогава.

— Така ли?

— Да, нещо подобно. Така че бъди внимателен, става ли? Бъди винаги нащрек и се оглеждай на двете страни.

На няколко метра от мен една двойка чукна чашите си в наздравица. Държаха ръцете си през масата. Младоженци, помислих си.

— Липсваш ми — казах в телефона.

— Ти също ми липсваш. Пазя леглото топло за теб, така че се връщай по-скоро.

Изпратих въздушна целувка на момичето си в Ел Ей и й пожелах лека нощ.