Плажът [bg]

122.

Едва не повърнах. Целият треперех, плувнах в пот. Предполагах, че ще изпитам облекчение, когато видя Анри мъртъв, но в същото време кръвта ми сякаш крещеше в артериите. Залитнах, все още в плен на отвратителните незаличими образи, прясно запечатани в мозъка ми.

Вътре, в притихналото помещение за разпити, безизразното лице на Хорст Вернер не потрепна въобще. Но след малко той вдигна глава и се усмихна приветливо. Дойде мъж в черен костюм, който отпусна ръка на рамото му.

Моят преводач потвърди догадката ми: беше се появил адвокатът на Вернер.

Разговорът между адвоката и капитан Фьолкер бе кратък, насечен и изнервен. Накрая стихна до един неоспорим факт: засега полицията не притежаваше достатъчно доказателства, за да задържи Вернер в ареста.

Шокиран, видях как Хорст Вернер — като свободен човек — напусна помещението за разпити заедно със своя адвокат.

След малко капитан Фьолкер се присъедини към мен в стаята за наблюдение и с уверен тон ми заяви, че разследването още не е приключило. Вече се били сдобили с прокурорско разрешение за проверка на банковите сметки и телефонните разговори на Вернер. Било само въпрос на време отново да го арестуват. Интерпол и ФБР били привлечени по случая.

Излязох от полицейския участък, олюлявайки се, но поне ме посрещна свеж въздух и дневна светлина. Една лимузина чакаше на алеята, за да ме отведе до летището. Казах на шофьора да побърза. Той включи двигателя и вдигна прозорците. Но колата се движеше бавно и поддържаше умерена скорост.