![Плажът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/7/plazht-bg-download.jpg)
Плажът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-0772-4
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плажът [bg]». Краткое содержание книги:
„Кралят на бестселърите!“ Пъблишърс Уикли
Ливън усети, че някой се приближава зад него, а Хокинс се надигна от стола си с думите:
— Ето го и него.
Ливън вдигна глава и видя мъж на около тридесетина години, облечен в синьо спортно сако и крещяща хавайска риза. Пресичаше фоайето на хотела. Изрусената му коса бе разделена на път по средата.
— Ливън, Барбара, моля, запознайте се с Еди Кеола, най-добрия частен детектив в Мауи.
— Единственият частен детектив в Мауи — поправи го Кеола, а усмивката му разкри шините на зъбите му. Господи, помисли си Ливън, та той не беше много по-възрастен от Ким. И този ли беше детективът, открил момичето Рийс?
Кеола се ръкува с Барбара и Ливън Макданиълс и се настани върху един от тапицираните шезлонги от палмово дърво.
— Радвам се да се запознаем — започна той, — простете ми, че малко избързах, но вече направих някои проучвания.
— Вече? — попита Барб.
— Започнах да действам веднага щом Бен ми се обади. Роден съм на петнадесет минути оттук и пет години работих в полицията, след като се дипломирах в хавайския университет. Имам добри служебни връзки — прибави детективът, но според Ливън, без сянка на самохвалство, просто съобщаваше факт. — Вече имат заподозрян.
— Ние го познаваме — кимна Ливън и след това разказа на Кеола, че Дъг Кахил е бившето гадже на Ким, и продължи с описание на среднощното обаждане в Мичиган, което изведнъж бе сринало света му.
Барб помоли Кеола да им разкаже за Каръл Рийс, двадесетгодишната спортистка от Охайо, която преди две години бе обявена за изчезнала.
— Открих я в Сан Франциско — обясни Кеола. — Напоследък не й вървяло, гаджето я малтретирало и така тя сама се „отвлякла“, сменила името си и всичко останало. Беше ми бясна, че съм я намерил — завърши той и поклати глава при спомена.
— Кажи ми как смяташ да действаш — подкани го Ливън.
Кеола каза, че искал да поговори с фотографа от „Спортинг лайф“ и да види дали случайно не е заснел някои външни лица по време на снимките, след което смятал да говори с охраната на хотела, да прегледа записите от охранителните камери в бар „Тайфун“ в нощта на изчезването на Ким.
— Да се надяваме, че Ким сама ще се появи — продължи младият детектив, — но ако това не стане, ще трябва да се свърши обичайната детективска работа. Вие ще бъдете единственият ми клиент. Ако възникне необходимост, ще използвам допълнителна помощ и ще работим денонощно. Задачата ни ще приключи, когато вие кажете. Мисля, че така е правилно.
Ливън обсъди хонорара с Кеола, но всъщност това нямаше значение. Мислеше за разписанието, закачено върху вратата на полицейския участък в Кихей. Понеделник до петък: 8,00 — 17,00. Почивни дни и празници: 10,00 — 16,00. След това си представи Ким, затворена в някакво тъмно мазе или дълбока яма, безпомощна и изплашена.
— Нает си. Работата е твоя — рече Ливън.
34.
Когато отворих вратата на стаята си, телефонът иззвъня.
Казах „ало“ на жената, която попита със силен акцент:
— Бен-ах Хоу-кийнс?
— Да, Хокинс е — отвърнах и зачаках да ми каже кой се обажда, но тя не се представи. — Има един мъж, отседнал в хотел „Принсес“.
— Продължавайте.
— Казва се Нилс Бьорн и би трябвало да поговорите с него.
— Защо?
Жената обясни, че Бьорн бил европейски бизнесмен, когото би трябвало да разследваме.
— Беше в хотела, когато Ким Макданиълс изчезна. Той би могъл… трябва да говорите с него.
Отворих чекмеджето на бюрото и потърсих бележник и химикал.
— И какво прави този Нилс Бьорн толкова подозрителен? — попитах, докато записвах името в открития бележник.
— Поговорете с него. Сега трябва да затварям — рече жената и връзката прекъсна.
Извадих от хладилника бутилка „Перие“ и излязох на терасата. Бях отседнал в хотел „Мариот“, намиращ се на около половин километър нагоре по крайбрежната ивица от много по-скъпия „Уайли Принсес“, но имах същата великолепна гледка към океана. Отпивах от минералната вода и мислех за непознатата информаторка. Като начало — как ме беше открила? Само семейство Макданиълс и Аманда знаеха къде съм отседнал.
Върнах се през плъзгащите врати в стаята, включих компютъра си и когато влязох в интернет, потърсих в „Гугъл“ Нилс Бьорн.
Първият материал беше статия в лондонския „Таймс“ отпреди година, в която пишеше, че Нилс Бьорн е бил арестуван в Лондон по подозрение за продажба на оръжие на Иран, но е бил освободен поради липса на доказателства.