![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
Наемник, изпратен да убие Джак, който бе провалил плановете му да изчезне незабелязано.
Джак си спомни холивудски филм за беглец. Да бягаш изглеждаше като игра. Винаги можеш да изпревариш и да надхитриш преследвачите. Но в действителност не беше забавно. На Джак му прилошаваше при мисълта, че дори на улицата могат да го разпознаят като човека от първата страница на вестника.
Отвори вратата и извика:
— Ехо!
Никакъв отговор. Апартаментът беше малък и разхвърлян. Върху масичката за кафе лежеше купчина непрочете− ни вестници. Усещаше се мирис на престояла бира. В ъгъла телевизорът тихо оповестяваше световните новини, но никой не му обръщаше внимание.
Джак носеше в джоба си пистолета, който беше взел от наемния убиец.
Тръгна по коридора към полупритворена врата. В стаята лежеше възрастна жена. Спеше, а отпуснатата й ръка придържаше бутилка с водка. Позата й би могла да послужи като плакат, осветляващ злините, причинявани от алкохола. Джак погледна етикета − много евтина водка, каквато пиеха бедните колежани. Миризмата в стаята подсказваше, че жената не инвестира много средства и в сапун. Приличаше на обезобразена женска версия на Ник — червени кичури сред сивеещата коса, ниска, набита, с месеста уста.
На тези години Ник живееше с майка си? Джак не вярваше на очите си. Неговата майка не би го търпяла. Предположи, че спалнята в дъното е била на Ник. Големи бюра с тънък слой прахоляк и чисти места, където вероятно бяха стояли компютрите и мониторите.
Полицията, естествено, беше прибрала оборудването на Ник. Компютрите бяха улика − Ник беше хакер, автор на мръснишки филми и го бяха убили. Джак претърси стаята. Нямаше никаква електроника. Не видя нито вестници, нито записки. В стаята бяха останали само компютърните книги на Ник.
Нямаше и следа от бележник. Дори не знаеше какъв цвят е, колко е голям, което би му подсказало къде е скрит.
Джак огледа за последно стаята изключително внимателно и после се върна в спалнята на възрастната жена. Тя похъркваше.
Той седна на ръба на леглото и я побутна да я събуди. Помисли си, че ще изпищи от страх при вида на непознатия в стаята. Замъглените очи на жената се впериха в него и най-сетне се разшириха от ужас.
— Кой… Махни се от мен…
— Няма да ви нараня. Приятел на Ник съм.
— Приятел на Ник — просъска му тя и лицето й се сгърчи навъсено.
— Да. Той ми даде работа.
Тя се втренчи в него.
— Махай се от къщата ми!
Той посочи белега върху врата си.
— Причиниха ми го хората, които убиха Ник. Искам да им отмъстя.
Опита да се усмихне. Какво се казва в такива случаи?
— Наистина съм му приятел.
— Приятелите му го убиха. А полицаите наговориха сума ти лъжи за моя Ник. Че е вършил ужасни неща.
— Госпожо Тен Бум, моля ви, позволете да ви помогна.
Джак стана и сипа вода в чиста чаша. Подаде й я, тя я пресуши и погледна към бутилката с водка. Той наля колебливо на дъното на чашата. Тя отпи малка глътка, сякаш смутено, и после го погледна с подутите си очи.
— Няма да ви безпокоя — каза Джак, — но знам как да отмъстя на хората, които убиха Ник.
Все едно целеше това — да ги накара да платят за смъртта на Ник. Лъжеше скърбяща майка. Леле, колко се гордееше от себе си напоследък. Лека туптяща болка запулсира в слепоочията му. Погледна към бутилката с водка — добър ход, понеже и тя самата я гледаше.
— Как?
— Ник проучваше лошите хора, които го накараха да свърне от правия път. Научи тайните им. Аз му помогнах малко, но не знам къде е скрил информацията.
— Пазеше всичко в компютрите. Дори не знам как да ги включа. Не ги харесвам.
Тя плесна с ръце, все едно компютрите са комари, налетели към лицето й. В гласа й прозвуча раздразнение.
— Бележник е. С разпечатки от компютъра. Къде ли го държи?
Очите й просветнаха лукаво.
— Откъде да знам, че не си ченге или някой от хората, които убиха Ник?
— Ако бях ченге, щях да те арестувам и да те отведа в управлението — отвърна Джак. — Ако ти бях враг, нямаше да ти сипя водка.
— Доста време почака, докато дойдеш.
— Хората, които ме простреляха, убиха Ник — каза той. — Току-що излязох от болницата. Гледа ли новините снощи?
— Да.
Тя примигна и отпи от водката, сякаш щеше да проясни спомените й, вместо да ги замъгли. „Може и да ги проясни“, помисли си Джак.
— Да. Помня те. Приятелят на Ник. От кафенето. Умното момче от Хонконг.