Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сентръл Парк [bg]
Сентръл Парк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сентръл Парк [bg]

Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:

Очаква ни поредната среща с големия съвременен френски писател Гийом Мюсо, роден през 1974 г. в Антиб. Творбите му са преведени на повече от 36 езика в общ тираж над 18 милиона екземпляра. След небивалия успех, както по света, така и у нас, на романите „И след това“, „Ще бъдеш ли тук?“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“ и „Повикът на ангела“, идва ред на психологическия трилър „Сентръл Парк“. Ню Йорк, осем часа̀ сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който й е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по „Шан-з-Елизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват… Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в пистолета и липсва един куршум? За да разберат какво се случва с тях и да възстановят хода на живота си, Алис и Габриел трябва да обединят сили и запретвайки ръкави да разплетат мистерията. Ще промени ли завинаги живота им истината, която ще открият?
1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 91
Перейти на страницу:

Задушаваща се, с пресекнал дъх, тя хвърли куфарчето и се стовари на асфалта.

Втора част

Паметта на болката

8

Паметта на болката

Истинското нещастие не е това, което годините ни отнемат, а което оставят, когато си тръгват.

Уилям Уърдзуърт22

Сирената изви още няколко пъти, после спря също толкова внезапно, колкото беше започнала.

Паднала на асфалта, Алис се опитваше да дойде на себе си. Ушите й бучаха. Зрението й беше замъглено, сякаш някой беше разгънал воал пред очите й. Все още зашеметена, тя различи някаква сянка, която се навеждаше над нея.

— Станете!

Габриел й помогна да се надигне и я придружи до колата. Той я настани на седалката до шофьорската и се върна да вземе куфарчето, захвърлено върху тротоара.

— Бързо.

Той запали и полетя. Завъртя волана надясно, после наляво и се озоваха на „Уест Сайд Хайуей“, най-западното авеню на града, което се точеше покрай реката.

— По дяволите, засекли са ни! — развика се Алис, измъквайки се от мъглата, в която я беше потопил електрическият удар.

Беше бяла като платно, гадеше й се и имаше сърцебиене. Краката й трепереха от слабост и стоманен рефлукс изгаряше гърдите й.

— Какво се случи с вас?

— Куфарчето беше капан, нали видяхте! — отговори тя отчаяно. — Някой е знаел, че сме отишли в хотела, включил е от разстояние алармата и е пуснал тока.

— Ставате параноичка…

— Щях да видя как бихте се чувствали, ако вас ви беше ударил токът, Кийн! Трудно се бяга, когато някой следи всичките ви движения.

— Но чие е това куфарче?

— Не знам.

Колата летеше на север. Слънцето огряваше хоризонта. Виждаха се фериботите и яхтите, които се носеха по река Хъдзън, небостъргачите на Джърси Сити, металическите портици на старите пристанища.

Габриел излезе от колоната, за да изпревари един ван. Когато обърна глава към Алис, установи че младата жена държеше ножа, който открадна в кафенето и раздираше подплатата на коженото си яке.

— Спрете, да не сте полудяла!

Тя се уповаваше на инстинкта си и дори не си даде труд да му отговори. Все така обзета от бяс, си свали ботите и с помощта на ножа, успя да махне първото токче.

— Алис, на какво си играете, по дяволите?

— Ето какво търсих! — отговори тя и триумфално му показа миниатюрна кутийка, която извади от втората си подметка.

— Микрофон ли е това?

— Не, миниатюрен джипиес. По този начин са ни засекли. И съм готова да се обзаложа, че в хастара на сакото си или в обувките си имате същото устройство. Някой ни следи в реално време, Кийн. И двамата трябва да се преоблечем. Още сега!

— Съгласен съм — капитулира той и я погледна тревожно. Алис отвори прозореца, хвърли джипиеса и се зае да оглежда дипломатическото куфарче. Беше кожено, с двойна ключалка с код. Нарочно или не, електрифицирането на дръжката беше дезактивирано. Тя се опита да го отвори, но то остана блокирано от системата за защита.

— Обратното би ме учудило — рече Габриел.

— По-късно ще намерим начин да разбием ключалката. Дотогава да намерим закътано място, за да си купим нови дрехи.

Алис си разтри слепоочията. Мигрената й се връщаше: очите й сякаш горяха. Бръкна в жабката, откъдето извади стари слънчеви очила, които беше открила малко по-рано. Сложи ги. Бяха с тъмночервени рамки с преливащи стъкла. Архитектурното разнообразие на тази част на града я хипнотизираше и зашеметяваше. В далечината, като гигантска отворена книга, поставена на колове, разпозна синкавия силует на хотел „Стандарт“, който се издигаше над бившата железопътна линия за превоз на товари. Сега на това място беше живописния парк „Хай Лайн“. Геометричните линии на модерните здания от стъкло и алуминий и очертанията на малките жилищни сгради от кафяви тухли на стария Ню Йорк, които все още оцеляваха, се сблъскваха хаотично.

Като седефен айсберг полупрозрачно чудовище с неправилни форми се изпречваше на хоризонта и разпръскваше над пейзажа нереална светлина.

* * *

Известно време те се лутаха между „Мийтпакинг Дистрикт“ и „Челси“, докато откриха магазинче на 27-а улица, което повече разчиташе на американското униформено облекло, отколкото на дрехите втора употреба. По цялата дължина, единственото помещение представляваше весела бъркотия, сред която военните доспехи си деляха мястото с преоценени парцалки.

вернуться

22

Уйлям Уърдзуърт (1770–1850) е английски поет романтик, през 1843 г. е назначен от кралица Виктория за поет лауреат на Англия.

1 ... 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)