Сентръл Парк [bg]

— Измъкнах му 1600 долара — рече той и гордо размаха куп банкноти. — И ви обещавам, че бързо ще си го върнем. Дотогава, смятам, сме заслужили да закусим.

Тя се съгласи и те побързаха да напуснат Китайския квартал, за да се озоват на по-приветливите тротоари на „Бауъри“. Тръгнаха по авенюто на север, като се движеха от слънчевата страна на голямата артерия.

В не толкова далечното минало тази част на Манхатън беше престъпен квартал, тук си даваха среща наркоманите, проститутките и бездомниците. Сега се беше превърнала в приветливо място, шикозно и модерно. Улицата беше осветена и просторна, архитектурата й разнообразна, а витрините й — пъстри. Сред каменните сгради, малките магазинчета и ресторантите се открояваше изненадващият силует на Новия музей за съвременно изкуство. Неговите шест етажа приличаха на струпване на кутии за обувки, наслагани една върху друга в нетрайно равновесие. Отсечените му линии и цветът на фасадата му — чисто бяла на сребърни нишки — се различаваха от патинирания декор на долен Ист Сайд.

Алис и Габриел отвориха вратата на „Пепърмил Кофи Шоп“, първото кафене, което се изпречи на пътя им.

Седнаха един срещу друг на два кожени кремави стола в сепарето. Облицовани в бяло стени, ефектни корнизи, голям френски прозорец, масивен дъбов паркет: едновременно уютно и рафинирано, мястото беше приветливо и контрастираше с трескавата атмосфера в Китайския квартал. Преминавайки през стъклото, есенната светлина озаряваше залата и огряваше еспресо машините зад бара.

В центъра на всяка маса закрепен в специална поставка таблет позволяваше на клиентите да разгледат менюто, да сърфират в интернет и им осигуряваше достъп до избрани вестници и списания.

Алис се зае с менюто. Гладът толкова измъчваше стомаха й, че тя чуваше къркоренето на червата си. Поръча капучино и бейгъл сандвич19 със сьомга, Габриел предпочете кафе лате и сандвич „Монте Кристо“20.

Келнерът с жилетка, връзка, шапка „Стетсън Федора“21 и префърцунени маниери им сервира поръчката.

Те се нахвърлиха на закуската и изпиха кафето почти на една глътка. Алис изяде надва-натри залъка хлебчето си, напълнено със сьомга, свежа сметана, дребен лук и див копър. След като си възвърна силите, тя затвори очи и се остави да галят слуха й старите блусове, които се разнасяха от радиото от лакирано дърво. Опита се да забрави всичко и „да си успокои невроните“, както обичаше да казва баба й.

— Размина ни се на косъм — рече Габриел и погълна последните трохи от сандвича си.

Отдалеч направи знак на бармана да повтори поръчката. Алис отвори очи и се съгласи с партньора си.

— Трябва да започнем от нулата. Да подредим онова, с което разполагаме и да се опитаме да го използваме: телефонния номер в „Гринуич хотел“, серията цифри, записани върху ръката ви…