Сентръл Парк [bg]

— Малко по-нататък има паркинг, на „Чеймбърс Стрийт“ — каза Габриел и посочи надпис. — Ще оставя колата там и…

— И дума да не става! — прекъсна го Алис. — Отивам сама, а вие ще ме чакате тук, с включен мотор, за да ми осигурите отстъплението, ако нещата тръгнат зле.

— А ако не се върнете до четвърт час, какво да правя? Да викам ли полицията?

— Полицията съм аз! — отговори тя и излезе от колата.

Като я видя да се насочва към входа, един портиер усмихнато й отвори вратата. Тя му благодари с кимване и влезе в преддверието.

Алис премина през дискретно луксозен лоби бар, след който идваше ред на елегантен салон-библиотека, окъпан в деликатна светлина. Диван „Честърфийлд“ и платнени фотьойли бяха разположени около голяма камина, в която горяха две огромни цепеници. Малко по-нататък стъклена витрина откриваше изглед към вътрешен двор, обсипан с цветя, който напомняше за Италия.

— Добре дошли, госпожо, какво мога да сторя за вас? — попита модерна и стилна млада жена: очила с дебели рогови рамки, тясна пола, блуза с геометрични шарки, червеникавокафяв бретон.

— Искам да си взема багажа — обяви Алис и й подаде талона.

— Разбира се. Секунда, ако обичате.

Тя подаде талона на колегата си, който изчезна в малка гардеробна, откъдето се върна след трийсет секунди с дипломатическо куфарче от черна кожа, за чиято дръжка беше закрепена каишка с номер 127.

— Ето, госпожо.

Прекалено е хубаво, за да е истина — рече си Алис и пое куфарчето.

Тя реши да провери късмета си.

— Бих искала да науча името на човека, който е оставил това куфарче при вас.

Младата жена зад приемното бюро свъси вежди.

— Мислех, че сте вие, госпожо, иначе никога не бих ви го дала. Щом е така, ще ви помоля да ми го върнете…

— Нюйоркска полиция, детектив Шефер! — обяви Алис, без да се смути. — Разследвам случая…

— Произношението ви е прекалено френско, за да сте нюйоркски полицай — прекъсна я администраторката. — Покажете ми картата си, моля.

— Името на клиента! — сопна се Алис и повиши тон.

— Достатъчно, ще извикам началството!

Разбрала, че е изгубила дуела, Алис започна да отстъпва. Стискайки дръжката на куфарчето, тя измина бързо разстоянието, което я делеше от изхода и премина без затруднение покрай портиера.

Едва стъпи на тротоара, когато се чу виенето на сирена. Тя произвеждаше звук по-висок от 100 децибела, което насочи погледите на минувачите към Алис.

Изпаднала в паника, младата жена осъзна, че звукът идваше не от хотела, както отначало си помисли, а… от самото куфарче.

Пробяга няколко метра по тротоара, търсейки с очи Габриел и колата. Готвеше се да пресече улицата, когато електрически заряд я закова на място.