Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Тя бе ужасена.

— Когато вляза в тронната зала — рече на Мария, — шлейфът ми ще се откачи, диадемата ще падне над очите ми, косата ми ще се разпилее и перата ще увиснат настрани. Ще се спъна в подгъва на роклята и ще се просна на пода. Всички гости ще избухнат в смях и най-силно ще се смее Нейно Величество. Аз ще изтичам от двореца в парка и ще се хвърля в езерото.

— Не бива да говориш така — отвърна Мария, после добави по-нежно: — Ти ще си най-красивата от всички.

Майка й влезе в спалнята и я огледа.

— Скъпа, много си красива! — рече тя и я целуна.

Шарлът я прегърна през врата и притисна буза в нейната, както правеше като дете, когато се възхищаваше на кадифено гладката й кожа. Щом се отдръпна, тя с изненада видя сълзи в очите й.

— Ти също си красива, мамо.

Роклята на Лидия беше от сатен в цвят слонова кост, с малко по-тъмен шлейф от брокат, обшит с лилав шифон. Тъй като беше омъжена, в нейните коси имаше три пера, а букетът й бе от цветчета на сладък грах и петунии.

— Готова ли си? — попита Лидия.

— Готова съм от цяла вечност — отвърна Шарлът.

— Хвани шлейфа си.

Шарлът го подхвана, както я бяха научили.

Майка й кимна с одобрение.

— Ще тръгваме ли?

Мария отвори вратата. Шарлът отстъпи встрани, за да мине майка й първа, но Лидия каза:

— Не, скъпа — това е твоята нощ.

Тръгнаха една след друга, Мария вървеше последна, по дългия коридор и после към стълбището. Когато стигна дотам, Шарлът чу взрив от аплодисменти.

Цялото домакинство се беше събрало в подножието на голямото стълбище: икономът, готвачката, лакеите, камериерките, слугините, конярите и момчетата за всичко. Цяло море от извърнати към нея лица, които я гледаха с гордост и удоволствие. Това я трогна и тя осъзна, че тази нощ е много важна и за тях.

В центъра на множеството стоеше баща й, който изглеждаше великолепно с черния кадифен фрак, бричове до коленете и копринени чорапи, на колана му висеше меч, а в ръка стискаше триъгълна шапка.

Шарлът слезе бавно по стълбите.

Графът й целуна ръка и каза:

— Малкото ми момиченце.

Готвачката, която я познаваше още от дете и затова си позволяваше да фамилиарничи, я подръпна за ръкава и прошепна:

— Изглеждате прекрасно, милейди.

Шарлът стисна ръката й и отвърна:

— Благодаря ви, госпожо Хардинг.

Алекс й се поклони. Той беше великолепен в униформата на адмирал от руския флот. „Какъв красавец е! — помисли си Шарлът. — Дали тази нощ някоя няма да се влюби в него?“

Двама лакеи отвориха предната врата. Графът хвана Шарлът за лакътя и внимателно я поведе навън. Майка й вървеше зад тях под ръка с Алекс. „Ако не мисля за нищо тази нощ и вървя накъдето ме водят, всичко ще е наред“, мислеше си Шарлът.