Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Мъжът от Санкт Петербург [bg]
Мъжът от Санкт Петербург [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мъжът от Санкт Петербург [bg]

Электронная книга - «Мъжът от Санкт Петербург [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Първата световна война Британия трябва да привлече Русия на своя страна. Племенникът на цар Николай II пристига на тайни военноморски преговори с лорд Уолдън, който е живял в Русия и е женен за рускиня — Лидия. Но и други хора се интересуват от пристигането на княз Алексей: единствената дъщеря на Уолдън — Шарлът — своенравна идеалистка с ясно изразени социални позиции; Базил Томсън, оглавяващ Специалния отдел, и най-вече Феликс Кшезински — безмилостен руски анархист.
В тази сложна политическа игра никой не може да предвиди, че Лидия би разпознала Феликс и би рискувала живота на собствената си дъщеря заради него.
  
В началото на кариерата си Кен Фолет пише романи с различна тематика и в различни жанрове, за които самият той казва, че са най-доброто, на което е бил способен в този момент. С времето прави опити и в други жанрове и започва да пише криминални романи. На български до момента са издадени: „Опасно богатство“, „Ключът към Ребека“, „Полетът на стършела“, а вече и „Мъжът от Санкт Петербург“.
В последните години Кен Фолет създава и исторически романи. Сред тях са трилогията „XX век“, разказваща световната история в най-тъмните години на човечеството от съвременната история — Първата световна война, Втората световна война и Студената война и другата историческа трилогия, все още незавършена, „Устоите на земята“ и „Свят без край“, които проследяват градежа на катедралата Кингсбридж и борбите за власт и влияние.
  
Кен Фолет е английски писател, роден на 5 юни 1949 година в Кардиф, Южен Уелс. Получил е образованието си в държавни училища и завършва философия с отличие. Започва да работи като журналист, като именно през този период издава и първия си роман, който обаче не успява да се превърне в бестселър. Но той не спира да пише и днес името на Кен Фолет се свързва с доста заглавия на трилъри и исторически романи. Продадени са над 100 милиона копия на негови творби по цял свят.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 135
Перейти на страницу:

— Единственото, което е можела да стори, предполагам — отвърна Уолдън.

— Какъв срам за семейството — рече Джордж. — Няма да видим пак Блумфийлд в двора поне две-три поколения.

— Надали ще ни липсват.

— Така е.

Уолдън видя Чърчил да си проправя път през тълпата към тях. Беше му писал за разговора си с Алекс и той нямаше търпение да обсъдят следващата стъпка — но не и тук. Графът извърна поглед с надеждата, че Чърчил ще схване намека. Трябваше да се досети обаче, че подобно деликатно послание ще остане незабелязано.

Чърчил се приближи право към него.

— Може ли да поговорим?

Уолдън погледна брат си. Джордж беше добил ужасено изражение. Уолдън го изгледа примирено и стана.

— Да отидем в картинната галерия — предложи Чърчил.

Уолдън го последва.

— Предполагам, и вие ще ми кажете, че протестът на суфражетката е по вина на либералната партия.

— Вероятно — отвърна Уолдън. — Но не за това искате да говорим.

— Така е.

Двамата тръгнаха един до друг по дългата галерия.

— Не можем да признаем Балканите за руска сфера на влияние — заяви Чърчил.

— Опасявах се, че ще кажете това.

— За какво са им Балканите? Като оставим настрана всички глупости за славянски национализъм.

— Искат достъп до Средиземноморието.

— Това би било от полза за нас, ако те са ни съюзници.

— Точно така.

Стигнаха до края на галерията и спряха.

— Има ли някакъв начин да им дадем подобен достъп, без да преначертаваме картата на Балканския полуостров? — попита Чърчил.

— Мислих по въпроса.

Чърчил се усмихна.

— И имате контрапредложение.

— Да.

— Да го чуя.

— Говорим за Босфора, Мраморно море и Дарданелите. Ако им дадем тези морски пътища, те няма да имат нужда от Балканите. Предполагам, че морският коридор между Черно море и Средиземноморието може да бъде обявен за международни води със свободен достъп на кораби от всички държави, гарантиран съвместно от Русия и Англия.

Чърчил пак започна да крачи бавно и замислено. Уолдън тръгна до него, чакаше отговора му.

— Този коридор трябва да е международен във всички случаи — рече най-сетне Чърчил. — Вие казвате да предложим, като на концесия, нещо, което, така или иначе, искаме да стане.

— Да.

Чърчил го погледна и внезапно се усмихна.

— Когато опре до макиавелистки маневри, английската аристокрация няма равна. Добре. Предложете го на Орлов.

— Няма ли да го обсъдите в кабинета?

— Не.

— Дори с министъра на външните работи?

— Не на този етап. Руснаците със сигурност ще поискат да променят предложението — ще настояват за подробности, как ще бъде приложена гаранцията например, — затова ще поставя въпроса пред кабинета, когато всичко е напълно уточнено.

— Разбира се. — Уолдън се зачуди точно колко са уведомени министрите за техните планове. Чърчил също беше макиавелист. Какво ли се криеше зад всичко това?

— Къде е Орлов в момента? — попита Чърчил.

— В трапезарията на дипломатите.

— Да идем да говорим с него.

Уолдън поклати глава и си помисли, че хората с право обвиняват Чърчил в импулсивност.

— Сега не е моментът.

— Не можем да чакаме подходящ момент, Уолдън. Всеки ден е от значение.

„Ще е нужен някой по-голям от теб, за да ме сплаши“, помисли си Уолдън и отвърна:

— Ще трябва да оставите това на моята преценка, Чърчил. Ще го кажа на Орлов утре сутрин.

Чърчил изглеждаше готов да спори, но видимо се овладя и рече:

— Е, предполагам, че Германия няма да обяви война тази нощ. Така да бъде. — Погледна си часовника. — Ще тръгвам. Дръжте ме в течение.

— Разбира се. Довиждане.

Чърчил слезе по стълбището, а Уолдън се върна в трапезарията. Гостите вече се разотиваха. Кралят и кралицата се бяха оттеглили, всички се бяха нахранили и нямаше защо да стоят повече. Уолдън събра семейството си и го поведе по стълбите. Откриха Алекс в голямата зала.

Дамите се отправиха към гардеробната, а Уолдън помоли един от прислугата да извика каретата му.

„Общо взето — рече си той, докато чакаше, — вечерта мина доста успешно.“

„Мол“ напомняше на Феликс за улиците на стара Москва. Беше широк и прав булевард, който започваше от Трафалгар Скуеър и стигаше до Бъкингамския дворец. От едната му страна имаше величествени къщи, включително дворецът „Сейнт Джеймс“, а от другата бе паркът „Сейнт Джеймс“. Каретите и автомобилите на големците се точеха и по двете платна до средата на булеварда. Шофьори и кочияши се облягаха на превозните си средства, прозяваха се, пристъпваха от крак на крак и чакаха да ги извикат в двореца, за да вземат своите господари и господарки.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)